Последната земна седмица на нашия Господ Исус Христос преди кръста и гроба. Наричаме, я "Велика" или Седмица на страданията на нашия Господ. 

Животът на Господа наближава своя край. Възкресил в събота Лазар, тържествено посрещнат в Ерусалим, Той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност, която обаче е приел драговолно от любов към всички нас – хората, които е сътворил.

Всеки ден от тази  седмица е съдбоносен и решителен, а ние сякаш пропускаме  дните на страдание на Нашия Спасител, защото предпочитаме да сме фокусирани към Великия ден на Възкресението! 

Имам усещането, че и в нашия земен живот на ученици на Христос желанието ни за победа и отговор на нашите  молитви е толкова огромно, че искаме да е мигновено и пропускаме епизода на страданието и търпението, а без тях победата е невъзможна.

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свети Дух.

Римляни 5:3‭-‬5 

Благословена да е великата Страдална седмица!