Козунаците се множат по форма, състав и цена. Изборът е невероятен. Суетата е по-очевидна отвсякога. Стъпките Ти се долавят по-трудно заради веселата глъчка. В Твоята земя ще се приготвя безквасен хляб, ще има и горчиви треви. Аз пък чета думите Ти за талантите. Тази притча винаги ме е приземявала, когато съм била еуфорична.

Кое ме вълнува повече? Дали съм от тези с 3 или 1 талант, или оползотворяването на цели 5, ако случайно ги имам? Дали стискам здраво единствения? Дали го пазя, погребан дълбоко?

А какво ще стане, ако имам цели 5, използвам само 4, а 5-ият е заровен? Дали е възможно това? 4 не са ли достатъчно?

Ти бил ли си уморен от безкрайните тълпи? Отегчаваха ли Те техните искания? Предпочиташе ли да бъдеш сам, с Баща Ти, за сметка на слугуването, което беше така неблагодарно?

Дали си бил екстроверт или интроверт? Как е възможно само волята на Отец да е била водеща, а не собственото Ти желание?

Дали не задавам всички тези въпроси, за да отклоня вниманието от отговорите, които трябва да дам за себе си относно талантите, които сигурно имам? Не е ли странно, че в превод думата "талант" касае изключително скъпа златна монета, но на български това обозначава "дарование, способност", дадени от Всевишния…

Как е възможно да ме обичаш съвършено, без да заслужавам? Духовната мъгла се разсейва. Душата е прояснена. Съзира Твоя образ в огледалото на Словото. Ти ме наричаш "скъпоценна". Искам да го вярвам, въпреки всички отровни гласове, които ми шепнат обратното.

ОБИЧАНА СЪМ ОТ ВЛАДЕТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА, А ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО.

Любовната сряда ме изпълва с тъга, сигурно защото времето наближава, но ТИ СИ ЖИВ. Зная го. Никой не може да ме разубеди. А най-славното е, че живееш в мен. Никой и нищо няма да ме отлъчат от любовта Ти.

Покланям се, благодарна, че четеш в сърцето ми, Господи, Небесни Татко…