Лягам и ставам с Теб, Господи. Редят се картини от Страдалния четвъртък, пропити с думи на обич, утеха и грижа. Предстоеше Ти непоносимо страдание, а Ти утешаваше учениците Си, вместо да търсиш или очакваш съчувствие.

Обеща да им приготвиш място. Послужи им с обич. Стана слуга. Изми прашните им нозе. Даже и на онзи, който беше се съюзил с лукавия.

Велики четвъртък. Твоята последна Пасха, Господи! Преди Ти да станеш моята Пасха веднъж и завинаги. Ден, слял се с нощта. Братска гощавка, песни.

Приятелство.

Предателство. 

Продателство.

Кое ли ти причини по-страшна болка – "30-те сребърника" или "Кълна се! Не познавам човека!"?

Преди да се разбягат, мисълта Ти отново беше за тях, възлюбените – "Оставете тези да си отидат."

Каква ли е била мъката, която раздираше божествената душа? Дали тази болка се засилваше от факта, че всичко ставащо, беше предизвестено?

Никога няма да забравя Гетсимания. Сълзите се стичат, без да съм ги канила. Толкова искам да Те прегърна. Сърцето Ти е било разбито. Онези, които беше научил на всичко, спяха. Трябваше да дойдат ангели.

Ти като Човешкият Син беше верен и предан на Своя Баща, дори когато това означаваше кръв вместо пот. Толкова силна беше любовта Ти към мен и всички Твои.

Сълзите се превръщат в порой, а душата състрадава. Сърцето Ти на Син агонизираше. Какво ли е да си Син и Баща едновременно?

Любовта Ти заживява в мен. Онази любов, която може да прости непростимото и да целуне дори и "сина на погибелта". Сигурна съм, че щеше да го приемеш, ако само беше казал: "Прости ми!"

Любовта Ти ме оставя безмълвна. С Теб съм в градината. Погледът Ти ме намира. Изпълнен е с обич и тъга. Още малко. Броени часове. Преди да се свърши.

Благодаря Ти, че съм, бях, ще бъда в сърцето Ти. Завинаги. Кой може да ме изтръгне от там?

Силна съм и в болката. Зная, че не е разбираемо. Обаче, не е необяснимо. Ти беше там преди мен.

Няма да спра.

Само ме дръж! Моля Те!

Смисълът си Ти!

Дори и да съм сама в Гетсимания, ще помня, че Ти беше там преди мен и устоя. Ще кажа и аз: "Не моята воля да бъде, а Твоята, Небесни Отче! Защото тя е съвършена и най-добра за мен и любимите ми."

Доверявам Ти се с цяло сърце, защото заслужаваш… Няма да спреш, ще изпиеш чашата на греха заради мен, за да се надявам в очакване на Великден!