Наричам себе си християнин! Но Христос лежи мъртъв в мен.
Говоря на езици с петдесятните, посещавам библейски изучавания с евангелистите, целувам икони с православните, работя за справедливост с либералите. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Отивам на църква, казвам Амин и пея Алилуя. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Моля се с Христовите думи, които зная наизуст. Ям хляба на живота и пия Неговата чаша. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Пазя Рождествения пост и бденията, пея възкресенските химни, казвам Христос воскресе. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Уча за Христос, чета книги за Него и ако това все още не е достатъчно самият аз съм написал няколко. (Наскоро получих писмо от една жена от Йоханесбург: "Благодаря ви за вашата книга. Тя ми помогна отново да вярвам в Христос".). Но Христос лежи мъртъв в мен.
С дара на пророчество, напиращ в мен, аз се изкачвам по тесните стъпала на амвона. Оглеждам лицата на покланящите се богомолци. Проповядвам Христос, сякаш животът ми зависи от това. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Чета и се моля, паля свещ и всяка нощ коленича до леглото си. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Отивам на поклонническо пътуване, моля се в манастири, посещавам огромни църкви и катедрали, виждам реликви на светии и мъченици. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Моля се: "О, премъдрост, О, Адонай, О, Есеев корен, О, ключ Давидов, О, Утринна звезда, О, Царю на народите, О, Емануил. Адвент е и аз се моля сякаш очаквам нещо. Но Христос лежи мъртъв в мен.
Появяват се съмнения. Не дребните съмнения, с които мога да се справя, но съмнения подобни на земетресения, съмнения, които разрушават пътищата и срутват мостовете. Нямам много съмнения – само четири: Матей, Марк, Лука, Йоан. Четирима свидетели, които казват, че Христос още е жив. Но аз зная мястото, където го положиха: Защото Христос лежи мъртъв в мен.
Вземам осветения хляб. Мисля си, че това е най-великата тайна или най-голямата глупост. Кой знае. Ям от него, сякаш ям смърт. Защото Христос лежи мъртъв в мен.
Когато ми казват: Издигнете сърцата си, аз лъжа: Ние ги издигаме към Господа. Сърцето ми е пепел, а не хвала и благодарност. Не мога да го издигна дори да се опитвам. Защото Христос лежи мъртъв в мен.
И тогава….
И тогава търся и намирам моя враг, този, когото обичам най-малко. Поглеждам го в лицето. Изричам името му. Стискам ръката му и казвам братко. И Христос се изправя в мен, жив както в първия ден. И вътре в мен се раздвижва нещо като голям камък и всички гробове се отварят.
Превод: Радостин Марчев