На четиринадесетия ден от месец Алелай, деветнадесетия преди януарските календи, едни хора от Египет отново били хванати от тези, които проверявали преминаващите през портите. Те били изпратени да послужат на изповедниците в Киликия и сами получили същата присъда  като хората, на които отивали да служат , бивайки осакатени в краката и очите си.

Трима от тях показали в Асакалон, където били затоврени, велика храброст понасяйки разнообразни видове мъченичество. Един, на име Арес, бил осъден на пламъците, а другите, наречени Пробий и Илия, били обезглавени.

На единадесетия ден от месец Аудиний, който е третия преди януарските иди, в града Кесария, Петър, един аскет, наричан също така Апеселан, от селото Анея на границата с Елеторополис, човек подобен на най-чисто злато, дал в пламъка благородно доказателство на своята вяра в божия Христос.

Макар съдиите и хората около него да го увещавали много пъти да се смили над себе си и да пощади цъфтящата си младост, той ги пренебрегнал предпочитайки надеждата в Бога на цялата вселена и на самия живот.

Някой си Асклепий, за когото се смятало, че е епископ от сектата на Маркион, надарен с както той смятал ревност за религията, но „не според знанието” (Римляни 10:2) завършил живота си на същата погребална клада. Тези неща се случили по този начин.

Превод: Радостин Марчев