Предишната част можете да си припомните тук.
В 19. век в Англия се появява вариация на историческият премилениализъм позната като диспенционален премилениализъм. Това е виждане, чиято херменевтика е стриктно буквална и разделяща Божите дела на такива, свързани само с Израел, и такива, отнасящи се само до Църквата.
Името на това движение идва от превода на King James, който превежда гръцката дума oikonomia в 1 Коринтяни 9:7 като диспенсация. Диспенсацията е начин на управление на дадено общество. В богословски смисъл това означава период от време, през което хората са изпитвани, за да се разбере дали ще се подчинят на Божията открита воля. Скофийлд, който е бил редактор на Scofield Reference Bible, определя седем диспенсации в Божия план за вековете: Невинността (преди грехопадението), Съзнание (от грехопадението до Ной), Човешко управление (от грехопадението до Авраам), Обещанието (от Авраам до Мойсей), Законът (От Мойсей до Христос), Благодатта (века на Църквата) и Царството (Милениума). В края на Милениума настъпва Божият съд и се определя крайната съдба на човечеството.
Основната разлика между диспенционализма и историческия премилениализъм е в петата и шестата диспенсации – тези на Закона и Благодатта. За диспенсационалистите, народът на Израел е диспенсацията на Закона и те са Божият народ тук на земята. Църквата е диспенсацията на Благодатта и е съставена от Божиите небесни хора, понеже християните не са определена нация на земята. Това означава, че старозаветните обещания дадени на Израел и не трябва да се прилагат за Църквата. Още повече, херменевтиката на диспенсационализма изисква термина Израел, никога да не се прилага като символ на Църквата, а само буквално за Божия земен народ. Диспенсационалистите наричат това разделение: „излагане право словото на истината” (2 Тимотей 2:15).
Най-големата разлика между историческия и диспенсационален премилениализъм е доктрината за Грабването преди Голямата скръб. Самата дума „грабване” описва събитие, което Апостол Павел споменава в 1 Солунци 4:13-17, когато Христос ще се завърне и ще грабне (вземе) църквата Си от света. Историческият премилениализъм вярва в Грабване към края на Голямата скръб точно преди да се върне Христос. Диспенсационалистите, от друга страна, разделят завръщането на Христос на две фази: Идването на Христос за Църквата Си (грабването), което те казват, ще се случи точно преди седемгодишната скръб, и идването на Христос със Църквата след Голямата скръб.
Тогава възниква въпросът кои са тези избрани, за които Христос казва, че ще преминат през Голямата скръб (Марк 13:18-22)? Те са Божиите слуги, които Йоан описва като 144 000 от всичките израелски племена (Откровение 7:3-4). Диспенсационалистите не разбират тази цифра като символична, както правят историческите премилениалисти (те казват, че 144 000 е голямото множество, "от всяка държава, народ, племе и език”, споменати в Октровение 7:9). Следвайки трърдото си буквално тълкувание, диспенсационалистите вярват, че 144 000 са повярвалите в Христос евреи през времето на голямата скръб. По време на тази скръб, Бог пак ще се погрижи за земния си народ Израел, както е правил при диспенсацията на Закона, преди тази на Благодатта (века на Църквата). Оттук разбираме, че Грабване преди Голямата скръб е богословски нужно за диспенсационистите, за да могат да поддържат разделението между Израел и Църквата.
Следва продължение…