След военната ми служба аз отново се озовах в гр. Пловдив. Бях по-зрял, повъзмъжал и по-силно усещах Божията покана да вляза в Неговия план. Служих
между младежите в църквата. Имахме младежки събрания, в които проповядвах. Усещах огъня на Словото, което преминаваше през мен. Обичахме да пеем на публични места и бяхме щастливи някой да дойде при нас и да свидетелстваме за вярата си. Организирахме сценки, които изнасяхмепред църквата. Празниците на църквата разнообразявахме с участието си и младежкият ни живот кипеше. Бяхме почти всеки ден заедно. За тази дейност бях докладван в Управлението на МВР и това беше първият ми разпит. Предложиха ми да работя за тях, като ми помогнат да продължа образованието си и след това – кариера в партийния живот. След като отказах, започнаха заплахи и предупреждения, че ме очаква трудно бъдеще.
В това време срещнах момичето, с което свързахме живота си. Бях на 24 години. Започнахме заедно с едно голямо обещание: Второзаконие 7:13 – до края на
главата. „Ще те възлюби, ще те благослови, ще те умножи…" Тук беше проблемът ни. Момичето ми беше преминало голяма операция от перитонит и прогнозата на специалистите беше, че ще остане бездетна. Молихме се цяла година всеки ден с часове и Бог изпълни обещанието си към нас. Жена ми забременя. Въпреки страховете на лекарите по време на консултациите, на 5 юли 1963 г. се роди първото ни дете, след него имахме още 2 момиченца. Щастливи сме да ги отгледаме и видим деца от децата ни.
Пиша това на 65-годишната си възраст и броя 5 внука от двете си дъщери. Междувременно Бог ни даде едно познанство със сестра от София с много силна вяра и служение. Не знаехме, че всеки ден може да се общува с Бога, всеки ден опитности и всеки ден растене във вяра. Това беше нашата потребност.Сестрата беше тогава на средна възраст, сама без съпруг, имаше 2 дъщери и внуци. Когато се събрахме за общение, усетихме с жена ми един извор, който като се отвори, няма спиране. Можеше да проповядва 16 часа и ставаше по-интересно и по-интересно. Отивали сме в София и цели нощи сме гълтали духовна храна. Понякога сме били пресищани. Казвали сме си с жена ми: „Това, което слушаме, къде ще го практикуваме?"
В течение на живота нещата се наместиха и си спомняхме за казаното от нея. Тя ни разказваше от живота си с Исус, подкрепяше го със стихове от Библията и всичко ставаше много, много живо. Беше минала през лагерите на смъртта на Хитлер, заедно с децата си и беше оцеляла. В лагера докарвали много хора за по 1 седмица (наричали ги поколение). До края на седмицата всички умирали, а те оставали живи. Така втора, трета седмица, всички умрели, а сестрата и децата останали живи. Немците я обявявали за женатачудо.До превземането на Берлин и освобождаването им Бог опазва живота им. Така закалена тя се завръща в България и започва мисионерската работа. Условията на живота й са били в крайна бедност. Децата ѝ спели на вестници, защото са ѝ ограбили всичко, докато е била в Германия. Спели по улиците и при това гонена от властите в България заради вярата ѝ. Животът на конфронтация с дявола е живот на войни и победи.
От тази сестра научихме, че през много скърби трябва да минем, за да влезем в небето. Бог ни подготвяше за това, което ни предстоеше. Научихме да се изпълваме със Святия Дух, да Му се доверяваме и да позволяваме на Неговите дарби да работят чрез нас. И че ако търсим Неговото лице и присъствие, Той ще ни се довери да ни използва. Въпросната сестра ни тълкуваше за мулето и Исус, Който тържествено влезе в Ерусалим, яздещ на него. „Отвържете го и ако някой ви пита: Какво правите? Кажете: На Господа трябва". Тя казваше: „Стойте вързани за Исус, докато чуете: Отвържете го, защото на Господа трябва". Вързаните за Господа, те Му
трябват. За какво Му трябват? За да ги възседне и сподели славата Си с тях. Когато Исус ви възседне, да не се самозабравите да се възгордеете. Помнете мулето.
Когато Исус слезе, спря и славата, и мулето отиде да пасе тръни. По онова време бях предупреден на сън, че Божият призив остава в сила и Бог ме очаква да реша. Показа ми служението, в което ме облича. Шест години след това имахме гост от Англия – мисионер-пророк. Той ни извика двамата с жена ми и ни говори слово: „Бог казва да тръгнете в Неговата нива. Ако вярвате, ще се утвърдите". Същият мисионер беше задържан от милицията и екстрадиран от гара Пловдив за Сърбия.
Две години след тези събития бях поканен за проповедник от ръководството на Петдесятния съюз.
Следва продължение…