„Защото скръбта по Бога поражда покаяние, водещо до спасение, за което не се съжалява; а скръбта на света поражда смърт“
(2 Коринтяни 7:10).
Докато четях този пасаж, започнах да анализирам собственото си служение и да се питам: „Дали променям Евангелието, което Исус проповядва, Евангелието на покаянието? Дали не съм окастрил Библията, омаловажавайки високата цена на следването на Христос? Дали съм понижил Неговия стандарт, казвайки на хората просто да вярват и да бъдат спасени, сякаш това няма да им струва нищо?“
Пропускаме ли да споменм, че има съд за греховете? Предлагаме ли спасение на онези, които всъщност не са се покаяли и не са скърбили за прегрешенията си? Даваме ли увереност на онези, които искат вяра, за да могат просто да скрият похотите си зад нея?
Вярвам, че църквата дори е премахнала чувството на осъждане. Помислете. Колко често сте виждали сълзи по бузите на онези, които се спасяват? Разбира се, знам, че сълзите не спасяват никого, но Бог ни е създал всички с много истински чувства. Всеки грешник, който е движен от Светия Дух, естествено изпитва дълбока скръб за начините, по които е наскърбил Господа.
Апостол Петър почувства този вид благочестива скръб, когато отрече, че познава Исус. Изведнъж си спомни думите на Исус: „Петелът пропя втори път. Тогава Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди да пропее петелът два пъти, ще се отречеш от Мене три пъти.“ И като си помисли за това, плака“ (Марк 14:72).
Постоянно чуваме преувеличения за броя на хората, които идват при Исус чрез различни служения. Християните съобщават, че десетки хора са били спасени, докато са проповядвали в затвори, училища и други места. Те казват: „Всички на мястото предадоха сърцето си на Исус. Когато свърших проповядването, всички излязоха напред, за да бъдат спасени.“
Подозирам, че твърде често това, което всъщност се случва, е, повтаряне на молитва. Хората повтарят това, което им е казано и мнозина даже не разбират какво казват. След това повечето се връщат към езическите си пътища. Такива хора не са преживели дълбокото действие на Светия Дух. В резултат на това те никога не се покайват, никога не скърбят за греховете си и никога не вярват истински.
Докато се трудим да споделяме Евангелието, не трябва да предлагаме на изгубените нещо, което самият Исус никога не е предлагал: спасение без покаяние!
Автор: Дейвид Уилкерсън
Източник: World Challenge