Любо и Таня Петкови са семейство от 1991 година. Имат син и дъщеря. Синът им Соломон активно служи като младежки лидер в църквата в Стара Загора. Той е завършил Библейското си образование в Сидни, Австралия и е вдъхновяващ млад проповедник. Дъщеря им Дебора е омъжена от три години и заедно с нейният съпруг Влади служат като младежки пастори в църква "Зое", София. За дванадесет години Любо и Таня служат като помощник пастори в ХЕЦ "Шалом", Ловеч, заедно с пастор Жоро и Вали Михайлови. Понастоящем Любо и Таня са главни пастори на вероизповедание Християнска църква Месия. Това включва последните близо деветнадесет години на служение в Стара Загора.
За период от пет години са водещи на телевизионното предаване “Думи на Живот”, което се излъчва по Българска християнска телевизия, сателитни и кабелни телевизии. Активно участват в инициативата на Националната молитва, която обединиява вярващи от множество деноминации в страната. През годините пътуват по света, като служат в различни нации на няколко контитента. Проповядват в църкви, служат на различни събития, конференции и семинари. П-р Любо и Таня, заедно с локалната църква в Стара Загора домакинстват национални конференции за пастори и служители, за работа с деца, женски и мъжки конференции в продължение на доста години. П-р Любо е автор и на книгата “365 мисли и притчи”, която бележи значителни продажби през последните три години.
ЕВ: Пастoр Любо и пастoр Таня, преди месеци сте отбелязали вашата перлена сватба, а това е невероятно постижение в свят на залязващи ценности и нисък морал. Къде се крие разковничето, за да се подкрепяте така всеотдайно и да блестите с искрени усмивки след тези 30 години?
Любо: Първо благодарим, че се спряхте на нас в седмицата на брака да дадем това интервю за читателите на Евангелски вестник. Наистина тази година празнуваме 30 години от брака ни, а само след два месеца те ще станат 31.
Всичко при нас започна на една младежка служба в далечната 1990 година. Аз живеех в Ловеч, Таня в Плевен и се запознахме в град Левски. Интересното, е че още преди да се познаваме и да се оженим, ние сме се молили с почти еднаква молитва. Молитвата беше нещо от този род: "Господи, нека моят бъдещ партньор да обича Теб повече от самия мен."
Аз вярвам, че това трябва да е в основата на християнския брак, за да може той да успее и да се развива. Христос е притегателният център на един успешен брак. Ако не беше Христос, ние нямаше да се познаваме. Моята съпруга е наследствена християнка четвърто поколение и от двете страни в рода ѝ. Аз съм първо поколение християнин в моя род. Тъкмо бях преживял новорождение, когато се запознахме. Нашият брак беше първият в новосъздалата се църква "Шалом" в Ловеч. Венчавката ни беше и първата такава за нашите пастори Георги и Валя Михайлови. Нашият син беше и първото представено бебе в църквата. През всичките тези години ние знаем и сме убедени, че Христос е втъкан в нашия брак. Когато Бог е втъкан в един брак, тогава се изпълнява и словото от Еклесиаст, че "тройното въже не се къса лесно".
Таня: Да, наистина 30 години. Като че ли беше вчера. Ние стартирахме нашите взаимоотношения с Христос в центъра. Това ни благославяше през всичките тези години. Така отгледахме децата си, като бяхме фокусирани и посветени към Бога и един към друг. При нас така се случи, че призива ни за служение стана приоритет и в нашия семеен път. Целите, които ни водеха, не бяха стандартните за семейно благоденствие – жилище и кола, а по-скоро изграждането на живота ни в друга переспектива. Ние живеехме дълги години на квартира и първите седем години нямахме кола. Това не ни накара да се откажем или да тръгнем да си устройваме живота в чужбина, въпреки че пътувахме и можехме да задействаме план Б. Бог се грижеше за нас и имаме толкова много свидетелства за свръхестествена намеса в снабдяване и благословение. До голяма степен този живот ни сплотяваше и заедно с вяра в Бога вървяхме напред.
ЕВ: Убедени сме, че сте модел за подражание за хиляди християни в България и като образцов брак, и като семейство. Тежи ли ви тази отговорност?
Таня: Аз мисля, че всеки човек има някакво влияние спрямо хората от заобикалящата среда. Въпросът е, какво е то. Благодаря за тази оценка към нас.
Светът се нуждае от примери за подражание, които да вдъхновяват и да показват, че щастливото семейство не е мит или легенда.
Винаги трябва да сме отговорни за живота си – заради себе си, заради децата си, заради хората, с които сме свързани и най-вече заради Бога. Преди всичко ние живеем, за да угодим на Бога, като следваме Неговата воля. Това включва ценности, морал, етика, и пр…Това ни носи радост и се чувстаме много щастливи. Не мисля, че някога сме правили нещо показно за пред хората, показвайки друго лице от онова, което реално сме. Нашите деца знаят, че е така. Да бъдеш естествен, истински, дори когато правиш грешки, това е истинският живот. Радвам се, да знам, че сме повлияли хора с примера си.
Всички християни трябва да бъдем "сол и светлина" в този свят.
Любо: Разбира се, че това е много отговорно. От друга страна, какво по-хубаво в един разпадащ се свят и общество да си добър модел за подражание. Ние не сме се стремили към такъв модел, а сме се опитвали да прилагаме библейските принципи в брака. Да обичаш, почиташ и уважаваш брачния си партньор, да възпитаваш и изграждаш децата си в християнските истини, ценности и морал. Благодарим на Бога за Неговата милост и благодат към нас и семейството ни. Аз се гордея в добрия смисъл на думата с моята съпруга, с моите деца и вярвам един ден ще е така и с моите внуци и правнуци.
ЕВ: Вие служите на различни нива, не само във вашата собствена църква, но и в национален план. Какви са наблюденията ви относно брака сред християните? Защо през последните години не удържа на изпитанията, а все по-често се разпада?
Таня: Аз съм израснала в църква от дете и не помня да съм чувала за разбити семейства, така както това се забелязва в последните години. Животът е доста динамичен и труден, но причините винаги идват отвътре навън. Вероятно причините са комплексни. Ако трябва да посоча конкретни, бих казала, че липсата на близки взаимоотношения с Бога в молитва и ежедневно четене на Божието Слово, както и посвешение в местна църква, правят хората хладки. Това довежда до промяна на приоритетите, компромиси с морала, липса на отговорност, егоизъм и ред други проблеми. Ако Христос е в центъра на брака, партньорите ще бъдат фокусирани към библейския модел, роли, отговорности и пр. Когато ние с Любо се оженихме, се разбрахме за думата ‘развод’ да не присъства в нашия речник. Гледахме да си решаваме проблемите, да споделяме, да се молим заедно и да търсим изходен път. Поставяхме си цели за личностна промяна и се стараехме да се подкрепяме във всичко. Не ни е било лесно, но истината е, че проблемите, с които сме се сблъсквали, не са били между нас, а срещу нас. Гледали сме да стоим заедно от една и съща страна срещу проблема. Като пастори обръщаме голямо внимание на изграждането на брака и семействата в църквата. Често правим семинари и поучения по тези теми, за да помогнем на партньорите да се справят по-добре, мотивираме ги и ги насърчаваме да изграждат здрави и силни семейства. В 1 Йоан 2:15-16 се споменават няколко неща, които бих препратила към този въпрос. Любовта към света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота ( непрекъснат стремеж към слава и изтъкване на собствените достойнства), не е Отец, но е от света. Всички тези неща освен че могат да ни отдалечат от Бога, те със сигурност влияят и на брачния живот.
Любо: Истината е, че никой брак не е застрахован. Срещу семействата и по-специално срещу християнските семейства се води битка. Ние трябва да сме наясно с това. Статистиката вече показва, че разпадът сред християнските бракове е почти изравнен с този при светските бракове. Толкова много са факторите, които влияят за този разпад. Когато един брак е ударен и съсипан, това не е добре и Господ не е прославен. Причините може да са много, но съм забелязал, че три са основните причини, които разбиват един дом. Първата е изневярата. Когато има поява на трети човек в един брак, тогава заветът е нарушен. Доверието е разрушено и е много трудно бракът да устои. Пророк Малахия ни предупреждава, никой да не постъпва невярно спрямо своя партньор. Втората причина е липсата на правилно общение и комуникация в един брак. Аз вярвам, че съпрузите освен да съжителстват заедно, те трябва да са и най-добри приятели и да могат правилно да комуникират помежду си. В брака освен вярност, трябва да има честност и откритост. Съпрузите трябва да могат да си споделят за всеки проблем или казус, който ги вълнува, независмо от коя област е. Третата причина е свързана с парите и тяхната употреба. В един брак не трябва да има мои и твои пари. Още от първия ден на нашия брак ние си казахме, че нашите пари са общи, без значение кой колко изкарва или ще изкарва. Заедно ще взимаме решение къде, как и за какво ще ги харчим. Съгласихме се, че на първо място ще почитаме Бога в нашето даване. Разбира се, има още много други фактори, но тези три са най-характерни за разбитите бракове.
ЕВ: Имало ли е периоди в живота ви, когато приоритетът „църква“ е измествал приоритета „брак“. Какви са били последствията?
Любо: Това винаги е било голямо предизвикателство за всеки един пастор. Научих се още от самото начало да си напомням, че аз съм съпруг на жена си, а не на църквата. Въпреки че съм посветен на църквата, в която пастирувам, аз съм женен и в завет със съпругата си. Много пастори правят грешката, като си мислят, че църквата или служението е преди брака им. Не трябва да забравяме, че Църквата е невяста на Христос. С Таня сме имали винаги единство в тази посока. Тя никога не ме е ревнувала за това, защото в нашия случай ние заедно споделяме това служение вече 30 години и сме се научили на баланс. Аз вярвам в Божия призив за дадено служение. Точно за това е много важно кой ще е твоят брачен партньор и дали ще споделя този призив. Спомням си за един световно известен евангелизатор в началото на миналия век. Той е имал призив и е бил много успешен в това, което е правил, но неговата съпруга не го е подкрепяла. Тя постоянно е искала той да си стои вкъщи и да не пътува по света. Това постоянно го е измъчвало и накрая той се съобразява с това нейно желание. За да угоди на нея, се стига до там, че изпада в униние и депресия и дори още по-лошо, започва да пие и спира да изпълнява своя призив. Много е важно всеки един да разпознава призива на Бога в живота на своя партньор. Затова е важно, когато двама млади решават да се съберат и да споделят заедно живота си, да са наясно и с призива на Бога в живота им.
Таня: Като приоритети се е случвало да се разместват със сигурност. Аз като съпруга не съм се чувствала пренебрегната заради църквата, дори с радост съм поемала повече задачи в къщи, за да може Любо да пътува и да служи, най-вече когато децата бяха малки. Това е било желанието и на двама ни, и сме се чувствали шастливи. После си наваксвахме време само за нас. Обичахме да пием кафе някъде само двамата, на специална разходка дори това да е само за час. Друг път, той е с децата, а аз на служение и той се забавлява с тях, готвейки вечерята. Някак си се научихме да съчетаваме нещата, без да се вживяваме като жертви. Не мога да посоча криза в брака ни заради църквата. Разбира се, имало е особени прериоди, в които се е налагало често да оставяме децата сами в къщи (когато поотраснаха), докато сме на срещи късно вечер. Моменти на напрежение в работата с хора, които много сме се старали да не пренасяме пред децата в къщи. Имаме и някои смешни истории, които си ги припомняме от време на време, като например, че веднъж забравихме да вземем Деби от училище, когато беше малка, защото бяхме заети в църквата. Не е за вярване. Семейството и църквата, най-голямото предизвикателство и най-голямото благословение. Вярвам, че Божията благодат ни е помогнала да се справяме и Неговото влияние в живота ни е било невероятно. Ние сме в служение вече 30 години на пълен работен ден. Преди няколко години много искахме да се оттеглим за три месеца в почивка (сабатикъл), за да се заредим за следващия сезон, но така се случи, че бащата на Любо се разболя и спешно трябваше да се оперира онкологично. Това наложи да прекакраме повече време с родителите, вместо плануваната почивка и пътувания. Не съжаляваме, защото знаем, че родителите имат нужда от нас и ние трябва да сме до тях в такива моменти. Рзбрали сме, че щом имаме единство в решенията, всичко е ОК и двамата сме спокойни.
ЕВ: Възможно ли е да има успешно духовно служение, ако бракът на служителите не е наред? Какви са наблюденията ви в тази сфера?
Любо: Може да има някакво служение, но това не означава, че ще е успешно. Имитацията няма нищо общо с помазанието. Често обичам да казавам, че човек може да имитира поведение, може да имитира проповядване или поучение, но не може да се имитира помазание. Това е много лично. Апсотол Петър ни казва много ясно, че ако взаимоотношенията в брака куцат, то и молитвите и духовния живот също няма да е в ред. Ние не трябва да правим нещата само за пред хората. Чувал съм за семейства, които имитират добри взаимоотношения, но ако това действително не е така, рано или късно си проличава. Бях чувал дори за служителски семейства, които не спят заедно и почти не си говорят в дома, но в неделя се държат така, сякаш всичко е наред. Бракът е нещо, което се учи цял живот и трябва да си честен, открит, истински и смирен, за да се случи.
Таня: Толкова много нещата са свързани, че едното винаги рефлектира в другото. Ако бракът куца, служението не може да бъде пълноценно, защото можеш да водиш най-вече чрез личен пример. Трябва да се обърне внимание на семейството, но то пък не бива да бъде пречка да се посветим на служение. Забелязвам, че понякога това се използва като извинение. Aко човек пък се посвети изцяло на служението и не си гледа семейството, това също е проблем. Това не е героизъм, а безотговорност.
Виждали сме различни примери и като цяло не се получава. Личният живот на служителя автоматично се отразява на църквата. Както за пасторите, така и за служителите е изключително важно да имат здрави бракове и семейства. В нашата практика като пастори, ние винаги насърчаваме съпрузите заедно да служат. Дори единият да не е активен, ние винаги каним и двамата на лидерските срещи и обучения, за да се чувстват свързани със служението. Единият не може да се посвети в служение, ако другият не го подкрепя. Същото важи и за проблемите в брака и семейството. Те автоматично се отразяват на екипа и служението. Съветваме съпрузите бързо да реагират и да оравят нещата. Зависи от казуса, понякога може да се наложи сваляне от служение или временно оттегляне, за да има здравословен процес на възстановяване.
ЕВ: Снимките ви с вашите деца излъчват уют и вдъхват увереност. Не винаги обаче това се случва в семействата на християни. Какво бихте посъветвали онези родители християни, чиито деца не избират техния път?
Любо: Ние толкова много се наслаждаваме, когато сме заедно с нашите деца. Аз не вземам това за даденост, и затова оценявам всеки миг. Истинско благословение е да виждаш децата ти да служат на Бога, поради личния избор, който те сами са направили. Ако се провалям като съпруг и родител, аз няма да съм щастлив и като служител, и пастор. Едното не трябва да е за сметка на другото. Вярвам, че Бог е този, който иска да благослови нашите семейства и бракове. Той дава помощ, когато Го търсим. Искам да кажа на всички онези, ако техните деца не са в църквата или са се отклонили от пътя на вярата. Не се обезсърчавайте. Бог е добър и Той чува всяка една молитва и знае за всяка една сълза, която сте проляли за вашите деца. Продължавайте да се молите за тях и вярвайте, че Бог ще ги срещне и ще изпрати правилните хора или обстоятелства в живота им. Притчата за “блудния син”, която ни е описана в Евангелието от Лука 15 глава, е толкова насърчаваща за нас днес. Там ни се казва, че добрият баща очакаше неговия син да се върне. Когато синът дойде на себе си и се осъзна, той взе решение да се върне в дома на баща си. Понякога е тежко и потискащо, когато децата проявяват непокорство или са тръгнали по друг път, но вярата ни е тази, че Бог може да ги срещне и промени точно там, където се намират.
Таня: Най-голямото благословение за родителите е да виждат, че децата им ходят в пътя на вярата. Много сме благодарни на Бог за нашите деца. Даваме си сметка, че не са наши заслугите, но Божието благословение, което е довело тези резултати в живота на всички ни. Нашите деца са страхотни. Много се забавляваме, когато сме заедно. Когато се събираме за празниците, обичаме да готвим заедно, да гледаме хубави филми и да играем настолни игри. Когато Съни и Деби бяха тийнейджъри мислехме, че няма да искат вече да излизат с нас, но те обичаха да ходим заедно на кино или да пътуваме. Създадохме много близки взаимноотношения през годините и нашият зет Влади идеално се вписва в компанията ни. Можем да говорим на всякакви теми. Понеже вскички служим, често се случва да обсъждаме библейски писания, дискутираме неща от служението и как да бъдем по-ефективни в грижата за хората. Разбирам, че не във всички семейства децата следват пътя на вярата или на служението. Какво да кажа? Много е трудно да се даде съвет. Важно е да не се нарушават взаимоотношенията, да няма отхвърляне или нереалистични очаквания. Да не се сравняват с други, защото всеки има своя път, изпитания, трудности. Молитвата е важна за това Бог да вземе контрол във всяка ситуация. Не бива родителите да се оплакват от децата си и да говорят със съжаление за тях. Ако имат явен призив за служение и те бягат от него, Бог рано или късно ще ги доведе в изпълнение на тяхната съдба. Ако децата имат проблеми със зависимости е важно освен молитвата да се потърси и професионална помощ. Децата трябва да знаят, че са обичани безусловно, бе значение на колко години са и какво са направили. Греховния път не трябва да се толерира, но родителската любов помага заедно с молитвите за добър резултат.
ЕВ: Казват, че любовта е като виното и с годините цената нараства. Бихте ли коментирали, моля ви, тази сентенция в контекста на вашия брак?
Таня: Дааа, така е! Все по-хубаво е. Обичаш и си обичан. Не се стареш да се доказваш, да впечатляваш. Просто си спокоен и щастлив. Това не означава, че не се стараем да създаваме специални моменти един за друг. Не приемаме за даденост семейството си. Аз лично осъзнавам, че с годините повече обръщам внимание на семейните ни срещи и разговори. Спомням си как по време на нашата венчавка преди 30 години пасторът попита Любо: "Как мислиш, ще имаш ли достатъчно любов за Танчето до края на живота си?" Тогава Любо се обърна и каза: Не (при което всички замръзнаха). Не, аз не мога да гарантирам, че любовта, която имам сега, ще ми стигне за цял живот, но вярвам, че когато черпя от Бога, Той ще ме зарежда.
Любо: Донякъде това е така, но за съжаление не винаги се получава в брака. Истинската любов в брака може да се зарежда и поддържа от самия Бог, който е източник на любовта и инициатор на самия брак. Божията любов е тази, която ни зарежда. Неведнъж съм казвал и продължавам да го казвам, че днес след 30 години брак аз обичам Таня и съм влюбен в нея повече от деня, когато се запознахме. Да обичаш някого е избор, това е решение, с което се посвещаваш до края на живота си. Когато обичаш някого, тогава се учиш да прощаваш, да даваш, да търпиш, да показваш милост и когато всичко това се случва, тогава годините наистина придават стойност на брака.
ЕВ: Мъдрецът Сократ се шегува, че след женитбата и мъжете, и жените са разочаровани, защото мъжът се надява жената да не се промени, а жената мечтае за обратното, тоест, надява се, че мъжът ще се промени под нейното благотворно влияние. Вие как подходихте към вашия брак? След 30 години, можете ли да кажете, че всеки от вас е заприличал повече на другия от любов, а не с усилия да променя човека до него?
Таня: Да, и двамата пием кафето с мляко и без захар. Доста сме уеднаквили навиците си. Първата година от брака ни беше най-трудна в нашите взаимоотношения, докато свикнем да споделяме всичко, да не се притесняваме как ще резгира другият, да разберем, че можем да разчитаме на любов и приемане един от друг. Едно от нещата, за които много се радвам, е, че не се е налагало да казвам на мъжа ми как да се облича. Любо е мъж с вкус към тези неща. Все пак трябва да бъда съпруга, а не майка на мъжа си.
Със сигурност е имало разни неща, които сме искали да промненяме един в друг и ни е било нужно време да разберем, че всеки може да промени единствено себе си. Аз като жена се учех кога да говоря и кога не. Дори не знам дали съм успяла все още. Никога не съм се чувствала разочарована от Любо. Като се замисля, човек не иска да се променя вътрешно, защото се изискват усилия и дисциплина на характера и поведението, а трябва. И не искаме да се променяме външно, не искаме да остаряме, но това е неизбежно.
Любо: Това някак си е неизбежно. Освен, че обичаме да пием кафето си еднакво, ние обичаме да го пием заедно. Забелязали сме, че дори и когато сме в ресторант, си поръчваме почти едно и също нещо. Харесва ни да сме заедно. Разбира се, че има неща, които всеки обича да прави по своему и по отделно и това е съвсем нормално. Таня обича да се занимава в свободното си време със своята шевна машина и да си ушие някоя дреха или пък да декорира нещо, или да се грижи за цветята си. Аз изобщо не ѝ се меся, защото не само че не ми е страст, но и не разбирам от тези изкуства.
Аз пък обичам да има малко повече адреналин и приключения в някои неща. Обичам да си кося тревата, да ходя за риба с приятели, но за жалост все по рядко се случва. Мъжът трябва да бъде и да си остане мъжествен, а жената да си остане нежна и женствена. Това е начинът, по който самия Творец ни е сътворил.
ЕВ: Моля, споделете с читателите на ЕВ ваш любим пасаж за брака от Библията или известен автор.
Таня: Исус Навиев 24:15 е стихът мото в нашия дом. “…но аз и моят дом ще служим на Господа”. За нашата перлена сватба децата ни подариха колаж с наша снимка и текста от този стих.
Любо: Един от любимите ми пасажи за семейството е от 112 Псалом 1-3:
“Алилуя. Блажен онзи човек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му. Потомството му ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен. Изобилие и богатство ще има в дома му; и правдата му ще трае до века”.