Не се изморяваш да ме обичаш. Не се отказваш да ми откриваш.
Всяка сутрин милувката Ти е със слънцето.
Шепнеш с песента на птиците и вълните на морето.
Докосваш ме със зеления полъх на дърветата.
Усмихваш ме с разцъфналото цвете в саксията и детската глъч, потекла към градините.
Стопляш ме с грижата на любимия и разперените ръчички на внучките ми.
Даряваш ме с дом, семейство и деца, и техните деца, приятели и хляб.
Изпълваш ме с надеждата на възкръсналото здраве.
Изцеляваш ме с прошката на измитото от срам сърце.
Танцуваш с мен в небето на въображението ми.
Храниш ме със соковете на Словото Си.
Шепнеш ми историята на блудното човечество и неговото изкупление в Христос.
Събуждаш ме с песните на неделното богослужение и хвала.
Течеш в клавишите на усамотеното ми среднощно търсене.
Говориш ми в споделените тайни на хора в нужда.
Умоляваш ме да се смаля и смиля.
Готвиш ме да воювам и да отстоявам в дълга битка.
Връщаш ме от залитанията в суетата. Простираш отвеса Си и коригираш мислите ми.
Поднасяш огледалото Си и ме караш да се преткривам.
Рисуваш с мен плановете Си наяве и насън.
Непрестанно ме връщаш към мечтата Си за мен.
Не изпускаш ръката ми и дори когато съм Ти сърдита.
Събираш молитвите ми и бършеш сълзите ми.
Вдигаш ме отново да вървя по пътя Ти.
Сядаш с мен и слушаш внимателно когато изтощено Ти говоря.
Утешаваш вътрешността ми и мажеш раните с балсама на мира Си.
Пееш с мен музиката на небесата Си.
Отваряш вечността в сънищата ми и ми говориш.
Летя с Теб и се потапям във водите на Твоето небе.
Учиш ме да плувам в радостта Ти. И да ридая в Твоите сълзи за човешкото безумие и унищожение.
Изпращаш цялото Си войнство да воюва пред стъпките ми.
Въвеждаш ме в обетованата земя на призванието ми и пишеш обещанията Си в тъмнината на нощта.
Изпълваш устата ми с вечната мъдрост на книгата Си, когато не ми достигат думи.
Късаш оковите на ума ми и събаряш безпощадно крепости.
Вдигаш пред очите ми завесата от коварство и лъжа и виждам ясно.
Пращаш ми слово на знание в най- заплетената ситуация.
Дишаш радостно в победата ми и въздишаш, когато роптая.
Водиш нозете ми в правилната посока.
Задвижваш даването на ръцете ми.
Държиш ме в дланите Си.
Държиш ме в погледа Си.
Държиш ме в сърцето Си.
Соковете на любовта Ти потичат във вените ми. Разтварям се в Твоето море от добрина и любов.
Господи, благодаря Ти, че първо Ти ме обикна!