Не се изморяваш  да ме обичаш. Не се отказваш да ми откриваш.

Всяка сутрин милувката Ти е със слънцето.

Шепнеш с песента на птиците и вълните на морето.

Докосваш ме със зеления полъх на дърветата. 

Усмихваш ме с разцъфналото цвете в саксията и детската глъч, потекла към градините. 

Стопляш ме с грижата на любимия и разперените ръчички на внучките ми.

Даряваш ме с дом, семейство и деца, и техните деца, приятели и хляб.

Изпълваш ме с надеждата  на възкръсналото здраве.

Изцеляваш ме с прошката на измитото от срам  сърце.

Танцуваш с мен в небето на въображението ми.

Храниш ме със соковете на Словото Си. 

Шепнеш ми историята на блудното човечество и неговото изкупление в Христос.

Събуждаш ме с песните на неделното богослужение и хвала.

Течеш в клавишите на усамотеното ми среднощно търсене.

Говориш ми в споделените тайни на хора в нужда.

Умоляваш ме да се смаля и смиля.

Готвиш ме да воювам и да отстоявам в дълга битка.

Връщаш ме от залитанията в суетата. Простираш отвеса Си и коригираш мислите ми. 

Поднасяш огледалото Си и ме караш да се  преткривам.

Рисуваш с мен плановете Си наяве и насън.

Непрестанно ме  връщаш към мечтата Си за мен.

Не изпускаш ръката ми и дори когато съм Ти сърдита.

Събираш молитвите ми и бършеш сълзите ми.

Вдигаш ме отново да вървя по пътя Ти.

Сядаш с мен и слушаш внимателно когато изтощено Ти говоря. 

Утешаваш вътрешността ми и мажеш раните с балсама на мира Си. 

Пееш с мен музиката на небесата Си.

Отваряш вечността в сънищата ми и ми говориш.

Летя с Теб и се потапям във водите на Твоето небе.

Учиш ме да плувам в радостта Ти. И да ридая в Твоите сълзи за човешкото безумие и унищожение. 

Изпращаш цялото Си войнство да воюва пред стъпките ми. 

Въвеждаш ме в обетованата земя на призванието ми и пишеш обещанията Си в тъмнината на нощта.

Изпълваш устата ми с вечната мъдрост на книгата Си, когато не ми достигат думи.

Късаш оковите на ума ми и събаряш безпощадно  крепости.

Вдигаш  пред очите ми завесата от коварство и лъжа и виждам ясно.

Пращаш ми слово на знание в най- заплетената ситуация.

Дишаш радостно в победата ми и въздишаш, когато роптая.

Водиш нозете ми в правилната посока.

Задвижваш даването на ръцете ми.

Държиш ме в дланите Си.

Държиш ме в погледа Си.

Държиш ме в сърцето Си.

Соковете на любовта Ти потичат във вените ми. Разтварям се в Твоето море от добрина и любов.

Господи, благодаря Ти, че първо Ти ме обикна!