Често си мислим, че ако не конфронтираме злото, то ще триумфира и ще започне да се размножава, но понякога делото на правдата изисква съзнателен отказ от съпротива на злото по примера на Исус Христос.
Кога трябва да отвърнем на злото с добро и кога да окажем съпротива? При толкова много информация все по-трудно различаваме злото и сякаш не успяваме да противодействаме правилно. Губим ресурси да воюваме с вятърни мелници и без да разберем, се оказваме на страната на злото поради някаква наша фрустрация, духовна слепота или просто дефицит на ценности.
И така, кога НЕ се препоръчва да се отвръща агресивно на злото?
В случаите, когато атаката е от страна на законната власт, там където живеем.
Когато злото ни атакува лично.
Когато злото е извършено от невярващи и засяга само християнските норми. (Не може да изискваме от хора, които не са в завет с Бога да спазват Неговите правила). В тази категория са всички християни, които се борят срещу абортите, хомосексуализма, феминизма и т.н. Да, тези неща също са част от злото и трябва да ги разпознаваме, но няма библейска инструкция да водим война с греха на другите, напротив, имаме заповед да обичаме и да се борим само със своите грешки.)
Събитията от съдебния процес на Христос, когато на празника Пасха, Пилат Понтийски предлага на тълпата избор, да освободи един от затворниците: Исус Христос Назарянина или Исус Варава – разбойника, са много показателни за нас в тези дни. Въпросът е: какъв модел на християнство избираме да следваме? Понеже и днес е пълно с „Бараби“ в християнските среди, това са хора, избрали да приличат на Варава, а не на Христос. На еврейски името Barabba означава син на бащата или син на Адам.
Исус също е Син на Своя Баща, но покорният син казва: „Да бъде Твоята воля“, докато волята на терориста е неговата собствена. Варава е бунтар и борец за свобода и справедливост. Той не се страхува да се изправи против властта, защото знае правата си и има мъжеството да воюва за идеите и мечтите си. Варава има голямо его, той не е будала да се носи по течението, а се бори, защото се чувства онеправдан. Той вярва, че заслужава повече, затова взима правосъдието в свои ръце, така както направи Каин. Той презира „джендърите“, емигрантите, „лицемерните вярващи“, „корумпираните духовници“, инославните и всички, които има различни от неговите идеи. Възприел присърце каузата да се бори с всичко, което според него е зло, но не с жертва, а с меч, Варава се маргинализира, радикализира и става терорист, защото да контролираш е по-лесно, отколкото да се посветиш да изграждаш ценности, да обичаш и да уважаваш свободата на другите. С насилие, критикуване и омраза не се решават проблеми, а се създават. Диктатурата е в природата на злото и не може да бъде похват на християнството.
Антихристът, който трябва да се появи, ще бъде един християнски „Бараба“, борец против либерализма и „греха“, но не движен от любов, а от дух на превъзходство, презрение и осъждение към хората. Ще говори думите на Христос, но обърнати срещу идеите на Христос. Днес клишето „европейски ценности“ придобива все повече негативен смисъл, въпреки че това едно от най-големите постижения на човечеството, което е съобразено както с библейските норми, така и с хилядите години изпитана мъдрост на християнството. Според тези ценности всеки човек има право на лична свобода и достойнство, независимо от пол, раса и убеждение, стига да не нарушава закона.
Човек не се ражда свободен и добър, а след това да избере да бъде лицемерен и зъл. Библията ни учи, че всеки човек по подразбиране се ражда в лагера на Сатана и само неговият съзнателен избор да познае истината го прави наистина свободен. Бог е дал чудесни обещания на тези, които разбират и живеят в границите, които Той е поставил (закона Господен). Но е дал свободен избор и ние трябва да уважаваме този избор, защото това е право, дадено от Бога, а не е наша идея. Бог се гневи тогава, когато хората, които се наричат с Неговото име се държат като езичници, а не когато езичниците упражняват своята свобода така, както я разбират.
В културата на егоизма храним очите си с духовна слепота, защото ние сме в центъра, а нашите разбирания са най-важни. Затова в очите на тълпата Варава беше революционер и герой. Народът виждаше авантюриста като спасител, а невинният като виновен. Хората не вярват в истината, а в това, което им се иска да бъде истина. Робите искаха свобода по хоризонтала с меч и насилие, а не някакъв страдащ месия. Бунтовникът Варава търсеше справедливост, а Христос търси милост:
Псалмистът казва: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив“ (Пс 103:8), докато: "Злият търси само бунт“ (Пр.17:11)
В крайна сметка към каквото се стреми човек това получава, ако е бунтар и иска справедливост, ще бъде съден с мярката справедливост. Ако показва любов, милосърдие и емпатия, ще бъде съден с мярката милост. Божието милосърдие е израз на Неговата любов и доброта, така също и проява на величието и мощта Му. От друга страна, прощаването на греховете е не само милосърдие, но и справедливост, понеже Бог изисква от грешника в замяна покаяние. Това как откликва човек на неправдата в трудни моменти дава откровение за неговата духовна зрялост. Познавам християни, които считат ваксините за зло, а оправдават войната на Путин и вместо да бъдат “pro life” като сътрудници на Духа и разума, те стават съучастници на смъртта.
Съдебният процес срещу Христос се е разигравал всяка година в ритуала „двете кози“ на еврейския празник Йом Кипур – „Ден на изкуплението“, описан в Левит 16 глава. Първосвещеникът взимал две еднакви козлета и хвърлял жребий, за да избере едното за Бога, а другото за Азазел. Първия козел, който е посветен на Бога, е тържествено принесен в жертва за греховете на всички, в двора на Храма. А вторият, посветен на Азазел, се пуска в пустинята през източната порта на Ерусалим. Азазел е демонично божество, свързано с пустинята и противник на Яхве. Двата козела символизират два различни светогледа за живота. Единият умира смислено в Храма в присъствието на Бога. А другия козел умира свободен в пустинята.
Козелът, посветен на Бога, е метафора за Христос, който ни показа практически смисъла на духовността и стандарта за човечност. Исус Христос нагледно демонстрира Своите проповеди и какъв е Божият начин, по който да се проявим като пълноценни личности със съдържателни взаимоотношения чрез любов, милост и жертви. А козелът за Азазел олицетворява бунтовника Варава, посветил живота си на кухи, егоистични каузи.
Кой съм аз? Варава или Христос. Смисълът на живота е от Варава да се превърнем в Христос, да се преобразим в Неговия образ. Това израстване има не само духовна стойност, но и чисто практическа, защото променя съдбата ни от живот в кризи, стрес и егоизъм към радост, мир и човечност.