Подготвяйки се за този текст, трудно можех да си представя по-сложно и многопластово понятие. Бедността е недоимък, но тя може да бъде и избор, продиктуван от огромно богатство. Оскъдицата е болезнена, но нищетата може да бъде състояние на духа, което предвещава голямо благословение. Сиромахът е угнетен, но човекът, който не се бои от бедност може да бъде най-смелият и устойчив опонент на силните на деня.
И така, трябва да започнем отнякъде.
На първо място – от нашия Господ. Апостол Павел пише до коринтяните: „ Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.“ (2 Кор 8:9 ). Въплъщението може да бъде разглеждано като обет за доброволна бедност. Бог Син се свърза неразделно с природа, която несъмнено е по-ограничена и бедна от Божествената същност. Доброволно прие сиромашия, за да обогати мнозина. Единственият начин Бог да бъде опознат и да се свържем в спасителна връзка с Него бе обедняването на Божия син.
Освен това Господ не се въвлече в богат и обезпечен живот в социално отношение. Неговите родители принесоха „две гургулици и две гълъбчета“ в храма след Неговото раждане (Лука 2:24), което според Закона беше приносът на бедните (Левит 12:8). Макар поклонниците от изток да донесоха дарове (Матей 2:11), те трябваше да обезпечат бягството на семейството в Египет (Матей 2:13-15).
Съвсем очевидно Исус се стремеше да споделя съдбата на народа Си. Израел се намираше в икономическо потисничество в Римската империя, бидейки принуден да дава своя дял в издържането на римската армия и администрация. Самият Господ описваше Своето служение като насочено към сиромасите (Матей 11:5) и мнозина от Неговите поддръжници бяха такива (Йоан 7:49).
На второ място Господ говореше за бедността като състояние на духа. „Блажени нищите духом“, „блажени гладните и жадните“ (Матей 5), „блажени вие сиромаси“ (Лука 6:20) сякаш са думи, насочени към хората, чиито вътрешен живот е лишен от самодоволство, които не считат, че са достатъчно добри, успешни, привлекателни. Богатството в Духа и изобилният живот, който Господ дарява, сякаш могат да бъдат възприети само от онези, познали и признали соята духовна нищета и бедност. В този смисъл духовната нищета не е цел, но по-скоро е признание на обективното състояние, в което човек се намира, съгласие с оценката на Господ ( Откровение 3:17). Така този аспект на бедността се превръща в блаженство, когато го разпознаем и изповядаме.
На трето място бедността често съпътства хората, които избират правдата на Царството, вместо богатствата на този свят (Евреи 11:26). Един от най-силните механизми за контрол на злото, е заплахата да бъдат отнети ресурси и възможности при проява на неподчинение, до които човек по право има достъп. Така мнозина, избрали да се противопоставят на тиранични режими, нa злотворството на силните на деня, стигат до нищета и бедност ( Евреи 11:38). От друга страна, зависимостта от материалната обезпеченост е принуждавала мнозина да обръщат гръб на призива за отстояване на истината, който са имали (Йоан 12:42).
Всичко изброено разкрива бедността като средство за нашето спасение, като път, през който мнозина от достойните преминават, и като вътрешно усещане, което ни приближава до духовното благополучие.
Безспорно заедно с всичко това бедността съдържа в себе си природата на наказание. Нищетата е очевидно следствие от мързел, злоупотреба с настойничество, изпадане в зависимост и пристрастеност. Липсата на успех в работата и плод от труда нерядко са пряка санкция от Небето за недостоен живот и избори, които застават срещу Божията святост. Бедността, недоимъкът и трайната мизерия са ясен отговор на зъл и порочен начин на живот. Цели култури генерират бедност и това е директен знак от Бога за тяхната вредност и неадекватност. Животът на моето поколение беше белязан от крахa на тоталитарния комунизъм, който завърши в икономическа нищета и бедност.
Тази природа на бедността силно контрастира с характерната за Бога щедрост, благословение и умножаване на даровете. Нещо повече, Бог е Снабдител и нерядко се случва да се прославя, като защитава Неговите хора от крайна нищета въпреки невъзможните обстоятелства (Изход 10:23). Неговият народ има увереност, че ще се справи с всяко обстоятелство, като едно от най-големите изпитания е бедността (Римляни 8:35). Със сигурност противопоставянето и избавянето от бедността е една от големите битки, които всеки човек е принуден да води. В това поприще Божията вярност е толкова по-голяма, колкото по-тежка е битката (вж. книга Рут). Божието благословение е видно за всеки, който е свободен от алчността на този свят (1 Тимотей 6:10), но в същото време не е примирен и пасивен пред мизерията ( Филипяни 4:12).
Така бедността е сложно явление, а това обозначава известна опасност да пренебрегнем някой от важните ѝ аспекти. Непознаването на бедността като инструмент на Божията благодат заплашва да ни превърне в арогантни и повърхностни хора. Непознаването на сиромашията като Божия санкция ни лишава от възможността да бъдем своевременно коригирани за лошите избори в живота ни. А отказът да забелязваме бедността ни ограбва от съществена част на Божия призив да Го прославяме ( Галатяни 2:10).