Предишната част можете да си припомните тук.
Повечето малки деца обичат да се плацикат в морето – стига да имат такава възможност. За сметка на това често съвсем не е толкова лесно да ги вкараме в банята. И ако при децата това е път на развитие на здравословни навици, който трябва да извървят, положението с някои възрастни, около които се разнася лек, но отчетливо дразнещ носа аромат, е по-сложно.
В Йоан 13 Исус и Петър водят разговор свързан с духовната хигиена, който е почти класически.
И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист” (Йоан 13:6-10).
Очевидно е, че Петър въобще не разбира какво става. Той може да бъде извинен, но за нас, съвременните християни, които четем текста от дистанцията на времето, смисълът би трябвало да е ясен.
Символичното действие на Исус явно е насочено към вярващите в Него. Той ги определя като „чисти”, защото са „вече окъпани”, т.е. очистени чрез Самия Христос. В християнската традиция това е онагледено най-ясно чрез акта на кръщението (макар че смисълът на последното е много по-многопластов). В същото време обаче Христос наглед незабележимо, но напълно безкомпромисно отхвърля поне 3 неща.
Първо, Той е безкрайно далеч от идеята, че след като си спасен, „целта” е постигната, „небето” ти е възрано в кърпа и можеш да живееш, както си искаш. Това, означава „да нямаш дял с Него”.
Второ, Христос не приема идеята за християнското съвършенство. Християнската святост може да непълно реална и промененият живот трябва да се вижда ясно, но в същото време нашите крака все още се цапат. Ние ходим в свят, пълен с мръсотия и понякога тя полепва по нас. Понякога дори (волно или неволно) настъпваме неща, които издават неприятна миризма, която удря носовете на хората около нас.
Трето, отречена е възможността да водим християнски живот със собствени сили. Ние имаме нужда от Христос, Който да продължи да мие изцапаните ни крака всеки ден.
Така както родителят вкарва малкото си дете в банята и го измива Христос ден след ден мие мръсните ни крака и ни учи на духовна хигиена. Когато видим дете, което изглежда чисто и спретнато, ние знаем, че голямата заслуга за това е на родителя. По подобен начин, когато един християнин израства в святост това не отрича неговите усилия и дело, но трябва да подчертава невъзможността на резултата без действието на Божията благодат.
Разбира се, това би трябвало да премахне всяка гордост или задоволство от собствените ни „християнски” постижения. Всъщност това е част от нещата, които трябва да почистваме редовно. Но също така трябва и да ни накара да обичаме още повече Царя, Който не престава да мие мръсните ни крака.