„Като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, – и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.“

                                                                                                                                                                                        (Галатяни 2:16)

Не правете грешката да мислите, че християните са хора, които никога не грешат, нито се чувстват грешни. Вместо това заради своята вяра в Христос Бог просто не им вменява техните грехове. Това учение е утешително за тези, чиято съвест е ужасена и изобличена. Ние имаме добра причина често да се опитваме да внушим на хората, че греховете им са простени и че правдата е вменена на вярващите заради Христос. По подобен начин християните не трябва да имат нищо общо с греха или със закона.

Ако сме истински християни ние стоим над закона и греха. Христос е Господ на закона. Той присъства и е заключен в сърцата ни точно както скъпоценният камък е здраво закрепен за пръстена. Когато законът ни обвинява и грехът ни ужасява, всичко, от което се нуждаем, е да погледнем към Христос. Когато сме се хванали за Него чрез вяра ние имаме победител над закона, греха, смъртта и дявола. Победата е на наша страна. Понеже Христос владее над всички тези неща ние не можем да претърпим вреда.

Това е причината, поради която християнинът, представен правилно, е свободен от всеки закон, както отвън, така и вътрешно. Но забележете, че аз казах: „ако сме истински  християни“ не просто дотолкова доколкото сме хора и имаме съвест. Ние сме свободни дотолкова доколкото имаме съвест, която е променена и направена богата чрез вяра. Тази вяра е голямо и неизмеримо съкровище. Според умите на апостол Павел тя е „един неизказан дар“ (2 Коринтяни 9:15), един дар, който не може да бъде достатъчно високо издигнат и прославен. Това ни прави деца и наследници на Бога.

Превод: Радостин Марчев