“А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.”

                                                                                                                                  Матей 15:13

В контекста на горепосочения стих се отнася за онези прослойки хора (книжници и фарисеи) от религиозните групи, които си мислеха, че с праведни дела или добавяния на още и още заповеди и човешки предания могат да бъдат угодни на Господа. Казва ни се за тях, че те се доближаваха до Бога само с устните си, но сърцата им стояха далече от Господа.

Правейки всички тези неща, които не ги ползваше нито тях, нито околните, те единствено подхранваха своето его и засилваха своята себеправедност. Религиозността и стремежът ни да се докажем колко сме “праведни”, може да ни отдалечи до такава степен от Бога, че да спрем да Го търсим истински със сърцето си, а само с устните си. Това може да ни вкара в големия капан на себеправедност, гордост, завист, арогантност и всякакво празно и безсмислено говорене. 

Знаем, че Господ Исус много често използваше метафори и хиперболи, за да опише дадена истина относно Божието Царство.

Истинското и засадено от Бога растение не търси начин да се доказва, изтъква или да се съревновава. То единствено трябва да дава плод и плодът му да бъде траен, за да радва Този, който го е засял.

Животът ни на тази земя трябва да почита и да прославя Небесния Отец. Господ Исус Христос ясно ни казва, че растение, което не е засадено от Бога, ще бъде изкоренено и премахнато.