19.6 C
София
петък, юли 3, 2026

Италия и Чили с декларация за премахване на сурогатното майчинство

Правителствата на Италия и Чили публикуваха политическа...

Славата е за Бога

Преди да напусне терена, защитникът на националния...

Все повече хора, лишени от слух, приемат Евангелието

Екипите на Open Doors за Централна Азия...

Молитвен зов

От всички 150 псалми, които намираме в Библията, Псалом 34 е моят абсолютен фаворит. Псалмът говори за Божията вярност, избавяща всички Негови деца по време на големи изпитания и кризи. Тук цар Давид декларира:

 

Величайте Господа заедно с мене и да възхвалим заедно името Му…Ето безпомощният викна и Господ чу и го спаси от всичките му неволи…Но лицето на Господа е против злодеите, за да изличи спомена за тях от земята…Господ е близо до съкрушените сърца и ще спаси смирените по дух (Псалм 34:4, 7, 17, 19).

 

Кога Давид успя да изрече всичко това? Най-вероятно, когато трябваше да се справя с една невъзможна ситуация в Гет, не успявайки да се моли в присъствието на филистимците. Тези думи ни говорят за великата истина, касаеща Божието избавление. Понякога най-силният вик може да прозвучи, без дори да изречем и една дума, без да се чуе гласът ни.

 

Този вътрешен зов ми е доста добре познат. Повечето от моите най-важни, сърцераздирателни, дълбоки стенания се извършват в пълна тишина.

Понякога съм толкова въвлечен в обстоятелствата, че не мога да говоря. Ситуацията е изцяло извън моето възприятие, че дори не мога да мисля трезво, за да се помоля. Има случаи, когато съм седял сам в кабинета си, без да имам възможността да кажа абсолютно нищо на Бога. През цялото това време обаче, сърцето ми викаше: ‘Боже, помогни ми! Точно сега не знам как да се моля, затова чуй повика на сърцето ми. Избави ме от тази ситуация.’

 

Преживявали ли сте подобно нещо? Мислили ли сте си: ‘Не знам защо всичко това се случва. Толкова съм затънал в тези обстоятелства, залят с дълбока болка, която дори не може да бъде обяснена. Боже, дори не знам какво да ти кажа. Какво се случва?'

 

Вярвам, че през нещо подобно премина и Давид, когато живееше сред филистимците. Когато написа Псалм 34, Давид всъщност призна: ‘Боже, попаднах в толкова непоносима ситуация, че се държах като глупак. Питах се: Какво се случва с мен? Защо се случи всичко това? Боже, помогни ми!’

 

С други думи, Давид искаше да каже: ‘Душата ми вика, без да знае как или за какво да се моли. Бог ме чу и ме избави.’

 

Псалм 34 е един дълбок зов, произлизащ право от сърцето. Бог е верен да чуе всеки плач, дори стон, независимо колко е тих и плах.

 

Източник: World Challenge

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: