„И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на него и съвършено.“

‭‭Римляните‬ ‭12‬:‭2‬ ‭SPB‬‬

Към какво се стремиш по цял ден?

За какво мечтаеш и честичко натам отиват мислите ти?

За какво инвестираш парите, усилията, времето си?

Платени сметки?

Почивка на хубаво място?

Прилична кола?

Другар в живота?

Дете?

Да те зачитат околните?

Битови удобства?

Ако да – това са критериите на този свят.

Имаш нужда да поработиш върху себе си, ако желаеш да разбереш какво желае Бог и какво според Него, а не според някой друг, е добро, угодно Нему и, следователно – съвършено.

Идването при Бога е първата крачка.

Следва обновяване на ума.

Защо идваме при Него?

За да ни благослови, осигури, обезпечи?

Той не съществува, за да ни служи.

Ние сме създадени за Него и да Му служим. Като такива, трябва да можем да предугаждаме нещата според Неговите критерии.

Но затова трябва рестарт и връщане на „фабричните настройки“.

А защо трябва да е „непрекъснато“?

Защо се къпем редовно, защо ядем по три пъти на ден?

Обновяваме се, подсещаме се, завръщаме се, очистване се, зареждаме се отново и отново с Божиите критерии, защото тленното в нас все воюва с вечността в нас.

Източник: Диляна Николова