Преживяванията на хората, които са ходили с Бога в древни времена, са ценен урок за нас. Те ни показват, че Господ не може напълно да благослови човека, докато първо не го е победил и не е сломил неговата упоритост и естествено желание да бъде господар над своята съдба.
Степента на благословение, на което се радва всеки човек, съответства точно на пълнотата на Божията победа над него.
Това е силно пренебрегван принцип на християнската вяра. Този принцип не е разбран от мнозина в този самоуверен век, но въпреки това е от жизнено значение за всички нас. Този духовен принцип е добре илюстриран в книгата Битие.
Преди да стане един от патриарсите на Божия народ, Яков беше хитър ловец, който искаше с измама да получи благословението на първородството от неговия баща. Неговата сила се оказа почти фатална слабост. През две трети от целия си живот той носеше в себе си нещо твърдо и непобедено. Нито славното му видение в пустинята, на път за Харан, нито дългата дисциплина, на която беше подложен, докато живееше в дома на Лаван, успяха да сломят неговата сила.
В книгата Битие глава 32 четем как Яков стоеше при брода на Явок, докато слънцето залязваше. Яков трябваше да научи един ценен урок от приложната психология по трудния начин.
Картината, която наблюдаваме в тази глава, не беше никак красива.
Яков приличаше на кораб, който сякаш беше повреден още при неговото създаване. Надеждата му беше в собственото му поражение. Той не знаеше това при залез, но успя да го научи преди изгрева на слънцето.
Цяла нощ Яков се съпротивляваше на Бога и се бореше с Него, докато Бог не докосна хълбока на бедрото му и не спечели победата.
Едва след като претърпя унизително поражение, Яков започна да изпитва радостта от освобождаването от собствената си зла сила, както и насладата от Божията победа над него.
Тогава той извика на глас, молейки за Божието благословение и отказа да Го пусне, докато не получи онова, което искаше.
Битката беше дълга, но за Бога (и поради причини, известни само на Него) Яков си заслужаваше усилието.
След борбата с Бога Яков стана друг човек. Упоритият и своеволен бунтовник се превърна в кротък и достоен приятел на Бога. Той наистина беше „надделял“, но чрез слабост, не чрез сила.
Тогава Човекът каза: Името ти вече няма да бъде Яков, а Израил, защото си се борил с Бога и с човеците и си победил.
(Битие 32:28)