Много млади хора вече не искат да принадлежат към църквата в Дания. Много от тях имат предразсъдъци спрямо народната църква, смятат специалистите.
Повечето от тези, които се сбогуват с Датската църква, са в края на двайсетте. Това показват нови данни на Danmarks Statistik. Между 2012 г. и 2022 г. 142 852 датчани са оттеглили членството си от държавната църква. Общо 22 369 са били на възраст между 25 и 29 години. Това прави 15,6 на сто от общия брой напуснали.
Изследователят Карен Мари Лет-Нисен, която работи за народната църква, не е изненадана от резултатите. Според нея това са младежи, които започват или са завършили образованието си и са напуснали родното място. След това те трябва да разберат кои са. Понякога те не установяват нова връзка с Църквата на мястото, където се местят“, обяснява тя.
В допълнение, Лет-Нисен забелязва, че много младежи не подкрепят ценностите на Църквата и не виждат себе си като религиозни хора със силна вяра.
Освен това Църквата е обект на много предразсъдъци сред младите хора, посочва Kristeligt Dagblad. Някои от младите биха предпочели да говорят с психолог, отколкото със свещеник, защото смятат, че трябва да знаят веруюто на Църквата наизуст, за да говорят с духовник, казва пред вестника бивш младежки свещеник Томас Недергаард. „Това е огромна пречка за желанието им да говорят с някой пастор.“
Освен това много хора се страхуват да посещават Църквата, защото не искат да се идентифицират с нея“, отбелязва Недергаард. Темата за вярата все още е табу сред младите хора.
В същото време общността, която Църквата може да предложи, е едно от нейните големи предимства за младите хора, твърди Карен Мари Лет-Нисен. „Много от младежите са самотни. В Църквата могат да намерят подкрепа и насърчение, дори когато се провалят.“
Ханс Раун Иверсен, почетен доцент в катедрата по систематична теология в университета в Копенхаген, е съгласен с Лет-Нисен. „Бихме могли да достигнем до тези, които седят вкъщи и имат трудни проблеми“, казва той пред Kristeligt Dagblad.
В крайна сметка младите хора допускат грешка, ако напуснат Църквата, смята бившият професор. „Не трябва да обвиняваме онези, които се отказват от Църквата; това така или иначе не помага. Но с това си решение те определено лишават децата си от достъп до нещо най-важно: екзистенциално решаваща ориентация и културно наследство. Имаме нужда от силата на традициите, към които да се върнем. Това е абсолютно необходимо.”
CNE NEWS