ЕВ: Скъпи Снежи и Марти, благодаря ви, че се съгласихте да ни разкажете за себе си. Освен че сте младоженци, които празнуват брака си само от няколко месеца, какво трябва да знаят за вас нашите читатели. Как станахте семейство?
Сем. Сандови: И ние ви благодарим, че решихте да направите интервю с нас, макар да нямаме много опит като семейни хора.
Нашата история или подробностите около това как станахме семейство, са едно доказателство, че Бог има план за всеки един от нас и на своето време го осъществява.
Бог да не ни дава това, за което се молим, когато ние искаме, но когато Той ни дава нещо, го дава на правилното време и по най-прекрасния възможен начин.
Ние и двамата сме били много пъти предавани и лъгани и почти нямахме доверие на никого.
Събрахме се и се оженихме се по интересен начин. Бог има чувство за хумор, можем да кажем това, след като Той стече така обстоятелствата, че наши приятели да ни свържат. Отишли при Марти и му казали, че Снежи иска да се види с него, след което дойдоха при мен, Снежи, с думите, че Марти иска да общува с мен и да се опознаем по-добре, защото ходим в различни църкви.
И така излязохме един – два пъти. Не бяхме сами, а винаги бяхме с общи приятели. Ние двамата почти не си говорихме, беше ни срам един от друг. Не се познавахме и не знаехме как да почнем разговор и какво да попитаме другия. Когато започнахме да си пишем, една вечер открихме нашата любима обща тема и за двамата и темата беше Бог.
Тогава разбрахме, че Бог е важен и за двама ни. Решихме да излезем и да поговорим само двамата. Докато си говорихме, решихме да започнем от някъде, като научаваме повече неща един за друг, коментирахме въпроси, които ни вълнуват. Ние и двамата сме пълнолетни. Аз съм на 20 години, а Марти е на 25. Той има бръснарски салон, а аз работя като медиатор в гимназията, която завърших преди година.
Започнахме да се опознаваме и да обсъждаме теми, които ни вълнуват, но се разбрахме да не бързаме относно нашите взаимоотношения. Това бяха нашите планове, но Бог реши друго. Докато ние излизахме само да си говорим и то не толкова често, всички вече бяха разбрали за нас и ни казваха, че сме един за друг.
Тогава вече започнаха по-сериозните молитви. Аз, Снежи се молех за Марти и той за мен, за да разберем дали е Божията воля да станем семейство. Нещата се случваха много бързо, а ние искахме да бъдем напълно сигурни, че Господ ни събира и Той благоволява в нашата връзка. Не беше всичко цветя и рози, което е нормално при всяка двойка, дяволът не спираше да напада чрез различни хора и обстоятелства.
Решихме да не се предаваме. Знаехме какво искаме и как да го поискаме от Бога.
Застанах пред Бога с пост и молитва. Не казах дори на Марти. Атаките бяха много през целия ден, а аз не се предавах. Исках само едно и това беше, ако е от Бога, Господ да го направи да издържи и да продължи. Ако не е по волята на Бога, Той да го прекрати, за да не се разочаровам пак.
Вечерта, когато се видяхме, по време на нашия разговор аз чух Божия глас за първи път. Бях сигурна в моя Бог, че това е Той, защото именно за това се бях молила усърдно и с пост. Беше дълга вечер и почти ставаше полунощ. Тогава гласът ми рече: „МОЖЕШ ДА ПРЕКРАТИШ ПОСТА ,МАРТИ Е ЧОВЕКЪТ. ОБЕЩАХ ТИ ГО.
Не казах нищо просто изпитах много чувства, но бях щастлива. Помолих Марти да отидем да вземем нещо да хапнем. Помолихме се. Аз прекратих поста и благодарих на Бога за Неговите обещания.
Вече бяхме сигурни. Тогава Марти на свой ред ми сподели, че също се е молил за Божията воля и е усетил увереност от Господа, че аз съм момичето за него и каквото и да стане, Бог ще е с нас.
Той ми сподели неговите намерения, които бяха много сериозни. Като християни и деца на Бога Той ни показа, че не трябва да продължаваме връзка, ако не възнамеряваме да свържем живота си с брак. И двамата знаехме от Библията, че Бог иска неговите деца да са чисти преди брака. Марти ми сподели, че Господ му говори, че много скоро ние ще станем семейство.
Разбира се дяволът не спираше да ни мъчи с всякакви мисли: Как е възможно, та ние се познаваме по-малко от 6 месеца. Има хора, които се познават и общуват с години и пак връзките им се разпадат. Питахме се дали връзката ни ще устои, след като се познаваме от толкова кратко време. През цялото това време Господ ни потвърждаваше и на двамата, независимо един от друг, така че ние да го усетим толкова силно, че сме един за друг и отговорът беше да.
Разбрахме се с Марти и бяхме единодушни всичко да е по Божията воля и според Неговото слово, и да не постъпваме така, както са обичаите в нашата ромска общност. Решихме, че щом Бог е нашият център, ние ще следваме Него и няма да оскверним нашето легло и ще бъдем пред Бога най-вече чисти.
Ние сключихме граждански брак тайно без знанието на нашите семейства. Причината беше, че нямаше да ни разберат и ще искат да вдигат тържества според ромския обичай. Ние обаче се събрахме и станахме едно едва след като сключихме брак, след което споделихме с нашите родители. Те много ни се зарадваха и така ние станахме семейство Сандови, макар че се познавахме по-малко от 6 месеца. Много хора смятаха, че това е невъзможно, но Бог отново доказа, че за Него няма невъзможни неща.
И най-прекрасното нещо, което ни се случи е, че само месец след като сключихме брак и си обещахме вярност пред Бога, Той реши да ни зарадва и да ни благослови с най-прекрасното чудо на света. Женени сме почти 4 месеца и съм бременна в 3ия месец. Славата е на Бога! Ние сме обещали да Му служим и Той е толкова милостив и верен към нас. Безкрайно сме Му благодарни за това, че ни е свързал, за да сме едно пред Него и да живеем за Негова слава!
ЕВ: Защо младите хора не трябва да пристъпват към брака прибързано или твърде рано? Какво можете да разкажете за онова, което наблюдавате около вас, специално в ромската общност?
Сем. Сандови: Ние сме едни от тези хора, които сравнително бързо преминаха към семейния живот, но можем да кажем, че това не беше лесно. Доста често идваха и проблеми, и съмнения и какво ли не, но Христос беше центърът и бяхме сигурни в Него. Просто Му се доверихме.
Много е важно да се обмисли всичко. Когато обмисляме със страх пред Бога, да не извършим грях, Той ще ни даде мъдрост как да постъпим. Нашите разумни решения са правилни, благодарение на Бога. Преди да вземем решението да сключим брак, ние се молихме за всяка наша крачка и за съвет от Бога. За съжаление онова, което се наблюдава в нашата общност, е доста често взимане на решения прибързано, водени от чувства и емоции, които бързо преминават и браковете се разпадат. Затова в Библията Господ ни заповядва да се събираме само с християни, които вече са показали, че познават Бога, обичат Го и искат да Го следват.
ЕВ: Какъв е най-големият недостатък на ранните бракове, когато твърде млади хора, почти деца, решават да се женят?
Сем. Сандови:
Всичко, което можем да кажем тук, е от онова, което сме наблюдавали отстрани. Не можем да бъдем в обувките на другите и да отговорим за тях, но онова, което се случва при повечето такива двойки, е, че ще имат много проблеми, в които се включват и техните семейства, и специално родителите на младите хора.
Докато когато вече сме пълнолетни, имаме работа и можем сами да се грижим за прехраната си, ние можем и сами да си решим проблемите, без дори да разберат нашите родители.
Има случаи, в които можем да се разсърдим един на друг, да има недоразумение помежду ни, но в същото време да се грижим за нашия съпруг или съпруга, след което да си простим и отново да възстановим отношенията си.
Човек се променя като характер и личност, което е напълно нормално с годините.
Според нас, когато ромските младежи се женят малки, на 14 или 15 години, те са още деца и не осъзнават много неща, Те не осъзнават отговорността, която носят. Когато пораснат и се осъзнаят и опознаят себе си, вече им е омръзнало да бъдат с човека, когото уж са избрали. Можем да кажем, че това е било детска любов, която не е осъзната и бързо преминава, след което започват да търсят нещо друго. Такива млади хора не могат да се грижат един за друг без помощта на техните родители. Те са научени само да очакват и да получават наготово. Винаги се надяват мама и тати да ги издържат. Сигурно смятат, че това може да продължи цял живот. Често пъти даже родителите избират зетовете и снахите за децата си в ромската общност, но дали после са готови да носят отговорност, ако години по-късно бракът им не потръгне или се разпадне?
ЕВ: Какво е предимството, когато младите хора поставят Христос в центъра на техния брак?
Сем. Сандови: Най-голямото предимство за мен лично като жена е, че моят съпруг няма да търси утеха и решение на друго място, но когато имаме проблеми в нашите отношения, заедно се обръщаме към Бога в молитва. Марти ме приема за най-близкия си човек и винаги търсим от Бога отговор за всяко решение, което трябва да вземем. Започваме и завършваме деня с молитва и упование в Божията воля и план за нас. И двамата от опит знаем, че Той никога няма да ни върне, но може да ни утеши. Господ може да даде решение на всичките ни проблеми. Бог е истинската любов.
А любовта може да забрави и да прости всичко.
ЕВ: Имате ли любим стих или книга, които да препоръчате на нашите читатели за Седмицата на брака?
Сем. Сандови: Препоръчваме на всеки, когато си мисли, че любовта охладнява или няма изход от ситуацията, да си припомни едни прекрасни стихове от Библията, които мнозина знаят сигурно наизуст. Те се намират в 1 Коринтяни 13:4-7:
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада!