Отношението ми към парите е необичайно, възприел съм го от моите родители. Баща ми често беше без работа и моите родители имаха ограничени финансови средства. Въпреки всичко това, те ме научиха на един много важен принцип, още когато бях дете.
Все още чувам баща ми да казва: „Всичко, което имаме, принадлежи на Бога.” Ако Бог притежава всичко, то ние не сме собственици, а само настойници или управители. Затова ние трябва да насочим нашите ресурси в посоката, която собственикът ни нарежда.
Единственият случай, в който можете да се почувствате богат, е като посетите страна, където хората нямат нищо, някъде в Хаити, в Индия или в някоя африканска държава. Някои хора се чувстват виновни, когато посещават подобни места. Никога не трябва да изпитвате вина, защото вие не сте собственик, а само настойник. Защо някои имат малко, а други имат много?
Ние често си мислим, че сме само консуматори. Никога не съм искал нещо, докато не осъзная, че имам нужда от него. Понякога, когато отида в магазина, не осъзнавам, че имам нужда от нещо, докато не го видя на рафта.
Господ Исус разказа притча за един мъж, който имаше изобилна жътва. Неговите добиви бяха толкова големи, че той си каза: „Какво да направя?” По-късно установи, че има повече от достатъчно. Къде да го складира? Той построи по-големи хамбари, за да прибере цялата си изобилна реколта.
Ако животът се свежда само до това, то тогава този човек взе правилно решение и идеята беше великолепна. Той си мислеше, че разполага с достатъчно време. Искаше да се наслаждава на живота. Очакваха го още много изобилни реколти занапред, защото имаше толкова много притежания. Бог го беше благословил, но той беше наречен „глупак”, защото не осъзнаваше защо притежава всичкото това богатство. Той остана без време, преди да остане без притежания!
Моят баща почина, когато беше на 96 години. Той остави много неща след себе си. На практика, той остави всичко, защото когато умре, човек не може да вземе нищо със себе си. Някой ни предложи да продадем вещите му на гаражна разпродажба! Ако живеете достатъчно дълго, вашите съкровища ще имат твърде ниска стойност за околните.
Господ Исус каза следните думи: Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат, и където крадци подковават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкоповат, нито крадат. Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти (Mатей 6:19-21).
Господ Исус ни казва да не си събираме съкровища тук на земята, не защото са лоши, а понеже са нетрайни! Не защото може да бъдат изгубени, но защото в крайна сметка ще изчезнат. Господ Исус не се интересува от нашите пари – Той иска сърцата ни. Христос няма да притежава сърцата ни, докато ние не скъсаме културните връзки на обсебеност от земните притежания. Те не са дадени за нас самите! Те принадлежат на Исус!
Сякаш Господ Исус иска да ни покаже, че ни е дадено повече, за да го използваме за другите; имаме повече, за да споделяме с онези, които нямат, които не са достигнати за Христос, не са чули за Него и не са спасени, нито са нахранени.
Господ Исус ни казва: Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави (Mатей 6:33).
И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т.е., един кодрант. И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. (Mарк 12:41-44).
Поуката от тази история не е, че вдовицата даде много малко в сравнение с другите, а по-скоро, че тя даде всичко, което ѝ беше останало за препитание.
Бог не се интересува колко даваме, а колко задържаме за себе си. Някои хора предпочитат да задържат парите за себе си и да отлагат даването, докато имат повече пари. Обаче изследванията показват, че хората с по-нисък доход дават повече, и са по-щедри и отзивчиви от онези, които притежават по-голямо богатство.
Бог обича онези, които дават с радост
Днес е ден на радост и ние трябва да се радваме, защото онова, което правим за царството ще има своето влияние в живота ни и за нашето бъдеще… Защото където е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни, за днес…, но също и за вечността.
Във 2 Коринтяни 9:7 четем следното: Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
И така, давайте щедро, давайте драговолно, според както сте решили в сърцето си и давайте с благодарност.
Но още по-интересен е негативният принцип, за който апостол Павел говори в стих 7: Не давайте по принуждение.
Даването от чувство за вина или външен натиск, не е проява на щедрост. Вината не прославя Бога. Цялото ни даване трябва да е от щедро сърце, предоставено с радост. Вината и задължението не са от щедро сърце. Щедрото сърце е движено от Светия Дух.
Господ Исус Христос, макар да беше богат, стана беден заради нас, живя безгрешен живот, умря на кръста, предавайки живота си за нас, и възкръсна, за да ни даде дара на новия живот. Именно този тип отношение спрямо даването прославя Бога. Това е целта, към която сме призовани като драговолни дарители.
Автор: д-р Ларс Дънберг