Когато мисля за дамата, която искам да застане до мен в това невероятно пътуване — живота, осъзнавам, че понякога волно или неволно създавам стени, предразсъдъци и изисквания. Уви, някои от тях самият аз не мога да покрия, а други са плод на плътта и културата, в която живея. Някой си е казал “ако искаш принцеса, то бъди ти принц”.
„Спътница в живота“… Когато го кажа на глас, сякаш леко ме напушва смях. Все едно го чувам от устата на баба ми. В същото време обаче този израз представлява съвършеното определение на човека, който ще застане до мен в пътуването — живот.
Продължавам да мисля… За да мога да изразя копнежа си за начина, по който искам да изглежда това момиче, трябва да съм наясно какъв живот мечтая да имам аз самият. Все пак си търся спътница. Личност, която да пътува до мен и аз до нея в това пътуване.
Аз искам животът ми да е пълен с любов към Христос. А тази любов към Него да ме води до познаване, страхопочитание и преобразяване до Този образ. Да отделям важното от маловажното, да гледам от Неговата перспектива, да се боря за нещата, за които Той се бори, да обичам, както Той обича.
Искам Умът Христов да освети устата ми, така че думите ми да бъдат живот, както бяха Неговите — устата на Христа. Умът Христов ще ме доведе до това моите нозе да ходят там, където Исусовите ходят — нозете на Исус. Чрез ума на моя Господ ще имам непрестанен копнеж да върша волята на моя Отец и Неговите дела — ръцете на Исус.
Колкото повече умът, устата, нозете, ръцете биват предавани на моя Господ, толкова повече, хората няма да виждат в лицето ми мен, а Христос, толкова повече диханието ми ще прилича на Христовото и все повече ще мога да казвам “не аз живея, но Христос живее в мене”. Така аз разбирам моето пътуване!
Какво означава спътник в моето пътуване?! Това е личност, която седи до мен, имаме еднаква посока, един път, минаваме през долини, красиви ливади, тунели, гари заедно. Това е човек, който усеща промяната в светлината, температурата и всичко наоколо точно както и аз, точно като мен. Това е някой, за когото в студовете ще се наложи да сваля връхната си дреха или да ми вдъхне кураж, дори когато на мен ми липсва.
Пътят няма да е винаги равен или лесен, но Божията благодат е винаги достатъчна за тези, които са тръгнали на това пътуване. Аз избрах моята посока и моето пътуване — моля се никога да не направя компромис с това.
Моята спътница трябва да е поела по същия път, към същата цел — моля се никога да не направя компромис с това. Плътта ми да бъде разпъната с Христа, за да мога да правя всички компромиси, свързани с моето его и моята спътница.
Молитвата ми е на този Път да се срещнем, да тръгнем заедно и никога да не се отклоним. Той е Пътят. Познаването на Бога е вечният живот.
27.01.2012