Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!

(Йоан 20:28

Никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Светия Дух (1 Коринтяни 12:3)

Тома, близнакът. Паметна личност. Един от групата на избраните. Името му се споменава и в 4-те Евангелия. Проповеди, свързани с името му, се изричат поне веднъж в годината, в неделята след Великден. Призован е лично от Господ Исус Христос. Научаваме повече за неговата личност от собствените му думи, изречени и записани в Евангелието на Йоан Богослов. Известно е освен като най-късно написаната новозаветна книга или евангелието, написано от следвъзкресенска перспектива. Личността и характерът на апостол Тома са представени посредством думите, които изрича в ключови за Христос моменти и в резултат на Негови изявления.

В Йоан 11 глава Тома се проявява като смел и дързостен ученик, който е готов да пожертва живота си за Христос. Когато учениците не са склонни да „пуснат“ Христос отново в Юдея, защото там животът Му е застрашен, Тома изглежда не се страхува. Той изрича: „Да отидем и ние, да умрем заедно с Него.“ Тези думи разкриват един мъж на честта и верността. Той не ще напусне своя Учител пред лицето на опасността, колкото и реална да е тя.

Следващите паметни думи на Тома четем в Йоан 14:5. Те са казани преди едни ключови думи на Господ Исус Христос, които ще видите записани над амвоните в хиляди църкви. Именно на въпроса на Тома, Исус отговаря: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Милиони християни по света знаят наизуст тези знакови думи, но малцина помнят въпроса и онзи, който всъщност го задава. Това е именно апостол Тома, който исрено недоумява: „Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя?“

Към образа на смелия ученик, който не се скъпи за живота си, се добавят щрихи на една искрена личност, която не се бои да зададе въпрос. Днес ние може да го считаме за невеж, а той всъщност изразява недоумението на всички останали апостоли. Нима на Христовите думи за предстоящата Му смърт, те не отговарят с категоричното: „Да не бъде! Това никога не трябва да се случва с Теб, Учителю!“

Тези думи са изречени само дни преди кръста. За да сме честни, трябва да кажем, че кръстът, макар и предсказан, никога не е „повярван“ от учениците. Показва го евангелският разказ. Показва го сцената на Голгота. Според някои богослови под кръста са само жените и Йоан, защото се предполага, че той е непълнолетен и няма да бъде наказан със смърт, ако бъде заловен и осъден като Христов последовател. Само спекулираме.

Можем да продължим със спекулациите и като размишляваме върху отсъствието на Тома от групата на Христовите приятели във вечерта след Възкресението. Каквото и да кажем, няма да е цялата истина. Онова, което научаваме от Йоан 20:22, обаче, е прелюбопитно. При първото Си явяване при затворени врати пред събраните ученици (при отсъствието на Тома), Исус изрича знаменателните думи: „Приемете Светия Дух“. След това Христос ги упълномощава да прощават грехове или пък не.

Удивително е, че Тома пропуска и това „велико“ събитие, което на свой ред предизвиква много въпроси. Нима апостолите са наричани такива, без да бъде у тях Светият Дух? Спасени ли са изобщо? В нощта на Възкресението ли получават Светия Дух? Какво да кажем тогава за Деня на Петдесятница? А, всъщност Светият Дух не е даден, защото Христос още не е прославен? А това става чак след Възнесението Му от дясната страна на Неговия Отец!

Очевидно е, че въпросите са много и съвсем разбираемо, но колко е хубаво, че имаме зад себе си 20 века богословие. Прекрасно е също, че по-трудните библейски пасажи или теми се поясняват от онези, които са ясно дефинирани. Но тъй като темата е как ще те запомнят, а главният герой е апостол Тома, нека си припомним как продължава историята. Тома е истински ученик, защото се появява скоро след това. Разбира се, неговите приятели и съмишленици го уверяват, че Исус е жив, но той предпочита да е искрен. Изрича: „Ако не видя и не пипна, няма да повярвам.“

Не знаем защо Господ Исус решава да изчака до следващата неделя. Историята е почти същата. Всички са събрани. Светият Дух е дошъл върху тях, но вратата си е заключена. Исус влиза необезпокояван и не е затруднен от ключа или резето. Думите пак са същите: „Шалом на всички!“ С едно допълнение! Има едни специални думи, отправени определено към специален човек: „Дай си ръката! Дай си пръста!“ А може да не му обръща такова внимание. Да не е пропускал богослужението предната неделя?

Удивителен е Исус, Божият Син! Господ! Учителят! Христос – Месията! Исус – приятелят! Братът! За Него няма глупави прошения, неправилни молитви, неразумни искания, съмнителни изказвания! Питай, каквото си искаш! Искай, каквото сметнеш за добре! Няма никакъв проблем! Е, има една препоръка все пак: НЕ БЪДИ НЕВЯРВАЩ, а вярващ!

Още по-интересно е, че никъде не четем Тома да се е втурнал да бърка в раните или да проверява ребрата на Христос, макар че в класическата живопис ще срещнете шедьоври, които са посветени именно на този момент. Проверете пак! Не пречи! За мен най-красиви и знакови са думите: „Господ мой и Бог мой!“

И така, Тома не присъства на важната среща, когато Исус изрича: „Приемете Светия Дух!“, но пък заявява: „Господ мой и Бог мой!“. Ако си припомним централните думи на Павел в 1 Коринтяни 12:3: „Никой не може да нарече Исус Господ без Светия Дух“, в този именно момент Тома е осенен от Светия Дух и изповедта му е напълно истинска. Ако ме питате как зная това, ще ви отговоря, че никой, който е видял възкръсналия Господ и е чул думи от устата Му, не може да остане същият.

Свидетелство за това е фактът, че Тома е в групата, която заедно прославя Христос на Петдесятница. Той е верен на призива, когато след разпръскването на апостолите при гонението на църквата, отива да прогласявя Евангелието първо сред партите, мидяните и персите. Според историята на ранната църква прославя Благата вест чак до Индия. И за да докаже верността си на Спасителя, той наистина е лоялен до смърт. В историята на църквата четем, че Тома е пронизан с копие за своя Господ, но не се отрича от името Му. Очевидно думите „Господ мой и Бог мой!“ не са напразни. Те доказват своята истинност в живота на този Божий мъж.

Томина неделя е! Гробът е празен! Светият Дух е изпратен! Светът не е същият! И днес Възкръсналият Спасител спасява, променя, изумява, дава нов живот! 2000 години по-късно видения за живия Господ спасяват и променят живота на хора в Близкия изток, на местата, където Тома някога проповядва. Дори когато Божието слово е забранено там, възкръсналият Христос се явява в сънища и видения, показва прободените Си ръце. В резултат хора тръгват да Го следват с риск за живота си, както прави Тома.

Мога ли да кажа днес: „Господ мой и Бог мой!“ И какво означава това на практика? Аз мога да го твърдя, но дали и хората около мен могат да го засвидетелстват за мен самата? Виждат ли Христос в мен? Къде е Светият Дух? Преживяла ли съм ГО? Живее ли в мен или ми ТРЯБВА само за чудеса и знамения?

Господи, живей в мен! Нека животът ми бъде свидетелство! Нека да бъда готова да ТЕ посрещна във всеки един момент! Нека светът да види, че съм била с Теб! Че ТИ си с мен! Амин!

Петя Зарева