Отворих интересна тема за размисъл с моя много близка и обична приятелка. Силно провокирана съм от историята в библейската книга “Изход” преди извеждането на израелтяните от Египет и десетте напасти върху Фараон и народа му. Споделихме и обсъждахме лични аналогии от живота си. За мен е интересна темата не само защото ми помага да изграждам устойчивост и доверие в Бога, но и защото смятам, че разликата между изпитание и наказание може да ни даде добра ориентация в житейския ни компас.
Често ние не успяваме да припознаем изобличенията към нас от направена грешка (волна или неволна) и те могат да бъдат последвани от наказание. Как ще приемем Божието недоволство към нашите действия е нещо, което разбираме и изграждаме в духовния си растеж. Със сигурност е изключително трудно за живеене и приемане, но когато познаваме Божиите повеления, когато Му имаме доверие ние се усещаме повече укрепени. Успяваме да усещаме и поддържаме надеждата си за обещаната Вечност, в която няма да имаме болки и страдания. Вечността, заради която е нужно да пречистим духа си, и да се представим в приближен до Неговия характер – образ. Вечността, заради която Исус се пожертва и плати цената!
Изграждането на духа ни е свързано с определени изпитания, през които ние ще минем, независимо дали ги осъзнаваме или не. Значително по-дръзновено бихме вървели в пътя, когато познаваме Онзи, Който “воюва за нас” и ни води през пустините в живота, хранейки и често носейки ни на ръце по пътя ни към Него.
Същността на изпитанието е различна от тази на наказанието, независимо, че в нашите представи те могат да се припокриват.
Как разпознаваме разликата между наказание и изпитание? И защо е толкова важно да можем да ги разграничим?
Изпитанието ни изгражда и е допуснато до нас, за да ни даде шанса за последващо израстване и укрепване в духа ни. Бог поставя пред нас една “планина”, която ние можем и да заобикаляме “40 години”, но Той все пак ще ни види в пътя, показвайки ни всяко преживяване през различна перспектива с единствената цел да натрупаме просветено познание и да изградим доверието си с Неговата вярност и сила.
Наказанието е нещо, което Бог може да наложи, когато ние сме се отклонили от вярната траектория в предопределения път и сме направили неосъзнати или повтаряеми грешки. Когато човек познава Господ и Неговите правила много ясно може да разбере същността и причината за наказанието си. Бог допуска ние да се отклоним, дори понякога “закоравява сърцата ни” с цел да познаем Неговото върховенство и да приемем абсолютния Му Авторитет!
Само по себе си наказанието може да е тежко, но няма да е страшно, когато познаваме Господа и дори замъглени от претенциите на егото си сме сгрешили. Тогава основното, което се изисква от нас, е да потърсим в себе си покаянието и да го принесем пред олтара Му. Бог ще ни даде Светлината Си, за да преминем напред, когато сме верни в сърцето и мотивите си, ще ни помогне да намерим изходния път, когато Го последваме и поставим в първенство в живота си.
Нуждата да можем да различаваме изпитание от наказание е съществена за нашия път, защото времето, което имаме, е конкретно и ограничено. А по-големият брой грешки или грехове ще ни отдалечават от крайната дестинация и ще увеличават “пътя през пустинята”. Изпитанията могат да ни пренасят през прекия път, където Господ ще “раздели морето” за нас, а наказанията могат да ни бавят, когато не проумяваме тяхната същност. Когато не осъзнаваме тяхната първопричина, а оплакваме следствията от болките си или ги неглижираме, на практика сами се затулваме в “пясъците на живота”. Бог е верен да дава изходен път на всеки, който Го потърси с чисто сърце и е готов да спаси душата си.
Изпитанието преминава и оставя усещане за успешност или неуспешност, а наказанието ни дава изправителна линия, която да следваме. Нужно е да знаем, че то може да бъде смекчено, когато е осъзнато, но всяка грешка носи последствия и ще е нужно да изграждаме разбираме и устойчивост, които да ни помогнат в пътя след проумяването и покайването ни.
Осъзнатата важността от това да ги разпознаваме е духовното израстване, което търсим в пътя към Вечността и което ще ни държи верни на Господа и изправени в Него.
Бог е Този, Който определя кой и кога, но ние сме тези, които правим изборите си. Ние определяме по кой маршрут да преминем през живота си и дали ще се възползваме от всяка дадена ни възможност и изобличение, за осветляване на духовните ни потребности.
Бог е верен в изпитанията ни!
“ГОСПОД ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.”
Изход 14:14
Господ е милостив и в наказанията ни, които сме осмислили и потърсили прошката Му, когато сме в готовност да Го последваме!
“Изявих Ти греха си и вината си не скрих. Казах: Ще изповядам престъпленията си на ГОСПОДА. И Ти прости вината на греха ми.”
Псалми 32:5
“Затова е казано: „Събуди се ти, който спиш, и стани от мъртвите, и ще те осветли Христос.“ И така, внимавайте добре как се държите – не като глупави, а като мъдри, като изкупувате благоприятното време, понеже дните са лоши. Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господната воля.”
Ефесяни 5:14-17