Когато сме в спокоен режим на живот, можем да си правим “планове за святост”, но истината е, че те се упражняват и утвърждават в моментите ни на житейска трудност. Един такъв изпитен момент е противопоставянето на дявола или затварянето на вратата, през която той ще иска да влезе в деня ни, настанявайки се “удобно” в живота ни, за неопределено време. Веднъж допуснали го, ние се излагаме на още и повече трудности, независимо че на момента може да ни изглежда точно обратното. Дяволът е лъжец и хитър манипулатор. Той ще направи всичко, което сами му позволим, за да ограби душата ни, безпощадно и подло. 

Обследвайки през личен опит ще споделя няколко конкретни практически начина, чрез които да затворим току-що появилата се пролука ими процеп, през който врагът ще се опита да ни атакува. Тествано, трудно за живеене, но гарантирано работи! 

Обикновена ситуация: 

Някой ни е раздразнил с поведението си, което ни смущава и го намираме за неправилно или засягащо ни. Обичайното ни поведение, дори когато се опитваме да действаме интелигентно и възпитано, е все пак да критикуваме (тоест да осъдим) човека за начина, по който прави или вижда конкретната ситуация. В този момент дори не обмисляме, че е възможно сами да попаднем под влиянието на дявола, като се закачим на кукичката на личната си “свята себеправедност”. Ето първият начин, по който сами сме станали мишена и вече сме “вдигнали резето” … уж само, за да погледнем опасността. 

Какъв е начинът? 

В тези случаи най-силно работят няколко аспекта от характера ни, които е нужно да се отработват във всяка ежедневна ситуация и да се приравняват като правилни според Словото. Невярващите хора вероятно ще се отдръпнат лекичко, но когато прочетат кои са характеристиките, сами и откровено ще осъзнаят, че чисто светският модел не може да даде истинските мотиви за спазването им. Това е така, защото дяволът вече се е погрижил да пренапише правилата в нашия свят. 

БЛАГОСТ, МИЛОСТ и ПРОСТИТЕЛНОСТ са работещите черти в характера на победителя. 

Самото им изписване, вече ни ангажира. Тези качества са силно изискващи и вероятно човек не се замисля много върху житейското им ежедневно приложение. Да, няма такива светци, но има хора, които осъзнават реалната потребност от изграждането на “трудните характеристики” в характера си. Сами сме ги натоварили с “кардиналната тежест”, според която те могат да се прилагат сравнително допустимо при сложни ситуации и житейски казуси. Ето това мислене е в основата на всеки грешен подход към човек, който “умишлено” ни се е троснал в разговор или уж по невнимание ни е настъпил, без извинение. Нашето погрешно (от незнание) поведение дава повод на дявола или да влезе разрушително в нашите взаимоотношения, или да провали собствения ни ден. 

Как да действаме решително, в подобни ситуации, не нападайки човека срещу нас, а изтласквайки “категорично” дявола от ситуацията? 

(следва продължение)