Сигурно знаете за убежищата от торнадо в приземието на всеки дом в САЩ, където има зони с чести подобни метеорологични явления?

Има капак и стълба към помещение с всички необходими неща за престой там.

Капакът е направен така, че да не пречи, да не спъва, изравнен  с останалата повърхност на пода, често даже е под килима. 

Един вид може да се каже, че е скрит. 

Поне за гостите. 

Но не и за домакина.

Първо – ПРЕДИ да дойде торнадото, всички, още при първите признаци или предупреждение по медиите, се скриват в убежището.

Второ – не надничат, не повдигат капака ПО ВРЕМЕ на бурята, за да чуят, видят как протича и колко е силна, защото това може да им коства здравето или дори живота, в случай, че поривът е много силен и разрушителен

Трето – ИЗЛИЗАТ навън само когато се уверят, че всичко е ПРИКЛЮЧИЛО.

Четвърто – за да не изпаднат в униние и парализа, гледайки дълго време и живеейки сред руини, БЪРЗО разчистват и почват нов градеж и възвръщане към стария ритъм на живот. Не гледат на щетите толкова, колкото СЕ РАДВАТ, че са оцелели.

Когато сме в опасност от буря, тя не идва обикновено без предизвестия и е добре да се научим да ги разпознаваме, да не чакаме да се разрази и тогава да търсим убежище.

То не се гради по време на буря, а в спокойно време.

Скришното убежище е нашия молитвен живот, който не е тип "спешна помощ", а тип "превенция". 

Място, което е винаги на една стълба надолу в дома ни. Нещо част от ежедневието ни, от личния ни, а не официалния, външния ни живот.

Защо стълба НАДОЛУ? 

Защото смиряването е безопасност. Защото в основите, в дълбините е сигурността, стабилността.

Ако в реалната буря ние знаем да не вдигаме капака час по час, в духовните бури, обаче, все надничаме да се ориентираме с естествените си очи и уши. Но това в най-добрия случай носи страх и безпокойство объркване. Може ли да правиш обратен завой с предимство за тези направо в натоварен трафик и паралелно да пишеш съобщение по телефона? Няма как да си пълноценен едновременно в двете измерения, в двете реалности.

Или разчиташ на сетивата на вярата и чакаш кога Божиите обещания ще се материализират на земята или "вдигаш капака"  и к'от' тако'а?

По трета точка – мнозина се успокояват, когато от молитвата се получат резултати, подобно на подобрението след третия ден прием на антибиотик. И спират "антибиотика". Но вирусът още е в организма и ги повтаря. Да стоим в смирение и молитва, докато категорично се утвърдим в победата над бурята.

И разбира се, след торнадото няма как да няма поражения – във взаимоотношения, здравословни последици, понякога загуби на материални неща, позиция и т.н. Да не забравяме, че в земетръсна зона като Япония, рядко има силни поражения, защото са се научили да строят стабилно и да не се обзавеждат с клатещи се, нестабилни интериорни елементи. Торнадото често просто ни показва къде се "клатим". А също, че се кастри тази клонка, която дава плод , за да се освободи от излишно хабене на животворен сок в неправилна, безплодна посока.

И последно – ако имате гости и се задава торнадо, не забравяйте да ги приютите в скришната си стая. Не ги отпращайте да си отидат в тяхното убежище. Може да нямат такова или да не стигнат навреме. Да това е лично място, може да  е тясно, некомфортно за домакина, да изглежда , че няма да стигнат ресурсите, но всъщност то е с потенциал да побере толкова, колкото е широко сърцето на ходатая. А понякога този тип молитвено гостоприемство е свързано със спасението за мнозина.