Винаги съм казвала, че графиката на живота ни прилича на кардиограма. Нагоре и надолу в различен ритъм и посока, която винаги търси “отскок”. И точно това е най-ценното! Когато си представим правата линия … знаем, че е дошъл краят тук. Би трябвало да сме много благодарни от ритмичността на диаграмата си, когато тя не регистрира прекалена “аритмия”. А за случаите на такава ние имаме оставена “рецепта” в Словото, чрез Псалом 143.
В действителност ние можем да владеем до някъде всеки процес на “аритмия”, ако успеем да успокояваме душата си и да живеем в по-голямо доверие към Бог и личното ни предопределение от Него. Всеки момент на криза в душата ни дава физическото си отражение в сърцето ни. Отмерването на ударите в живота, вероятно е правопропорционално на вълненията на душата ни. Предизвикването на “екстрасистули” в душата ни е изцяло под наш контрол, който, обаче е, доста труден за осъществяване, когато сме отстъпили първенството на егото си и сме му делегирали пълната власт. Егото ни, винаги СЕ отстоява, независимо от истината. Личната ни праведност всъщност е нищожна и понякога е без значение. Важно е да осъзнаваме мястото и функцията, за която сме поставени в определена ситуация и да се отнасяме Свише за помощ в немощите си. Така осъзнато декларираме, че единствената праведност е тази на Господ. Той щедро ни е дал вяра, сила и упора за трудните ни моменти тук.
“Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си и според правдата Си.” Псалми 143:1
Всеки опит да се само-докажем е неволно падане под строг съд. Не осъзнаваме, че съдейки другите, сами се подлагаме на осъждение и вероятно наказание. Прочистването ни става, чрез жизнено важното прекарване на душата ни през трудна ситуация. Там, в момента на крайна трудност единственото, което може да ни донесе пълноценно успокоение в душата е да преживеем Псалм 143-ти.
Божията милост и действие ще ни дадат пречистен поглед и намеса, които да бъдат нашия отскок от тъмното дъно. Милостта, на която се надяваме от хората е трудна за намиране, защото те не познават истинската, невидима първопричина за личната ни духовна немощ. А дори да са в течение на живота ни, те също могат да имат трудности в душата си, нуждаещи се от отработване.
“Затова духът ми до дън изнемогва в мене, сърцето ми е съвсем усамотено.” Псалми 143:4
В тези моменти на “усамотение и неразбиране” е важно за човека да може да успокои по подходящ начин притеснения си дух. Неговото безпокойство ни води към лични търсения навън или навътре. Когато имаме нужната духовна зрялост ние осъзнаваме ясно, че силата идва Свише и че все още можем да владеем душата си, опазвайки вътрешния си мир.
Оглеждайки най-трудните моменти в живота си назад, ще видим ясно проявлението на Господ и Неговото величие. Просветената смиреност (не примиреност) ще даде първенството на Онзи, Който е Вседържател и ще можем д отстъпим в очакване на милост за духа си.
“Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова. Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.” Псалми 143:7-8
Душата ни е объркана и често подведена от многобройните светски предизвикателства. Само духът ни, който може да бъде в директна връзка с Бог би могъл да я извади от утесненията. В лоното Му ние получаваме пълно насищане и измиваме всичко, което лепне и може да ни задържа към дъното. Наситената Свише душа намира вътрешен мир и е готова за изпълване със Светлината Му.
“Простирам ръцете си към Тебе, душата ми жадува за Тебе като безводна земя.” Псалми 143:6
За душата е трудно да познае пътя, по който да се изкачва без Божията намеса. Това действие, понякога, е свързано с болка и немощ. Те са толкова нужни, за да ни изведат на праведния път и да можем познавайки Го да чуем всичко, което е нужно на момента за личното ни надграждане. Когато имаме сетивността да усещаме влиянието и намесите на Господ в живота си, ние сме благословени да “чуем” гласа Му и да получим ясно просветлено наставление. Това е нещо, от което всеки човек се нуждае, когато изпадне в трудност и немощ на духа си.
“Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение. И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, и погуби всички, които притесняват душата ми, защото аз съм Твой слуга.” Псалми 143:11-12
Проявата на Божията благодат е в Неговата милост и навременна намеса. Той не просто ни показва пътя, по който да ходим, а ни дава правилната посока, която ще ни изведе на Светло. Божието желание за нашия живот е нашето най-добро предопределение. Когато ние не го разбираме и не се доверяваме на Господ, се изпълваме с тъга и страдания, те видят до физически болки и “екстрасистули”. Когато Му се доверяваме можем да потърсим Неговата помощ и без ропот да получим правдата Му за момента. Божията правда и нейното изпълнение тук са нашия билет за пътя към Вечността.