Хилядите смъртни случаи в Украйна и нарастващото напрежение в Близкия изток се следят с безпокойство в Европа и християните виждат необходимостта от предприемане на твърди стъпки пред лицето на бъдещи конфликти.

Цената на мира в Европа може да бъде фактор, който стимулира нарастващия интерес към гласуването на европейските избори на 6-9 юни. Макропроучване на Евробарометър очаква избирателната активност да достигне историческите 65%.

„Румънците продължават живота и бизнеса си, но следят конфликта на нашите източни граници“, казва Даниел Фаркаш, професор в Източноевропейския библейски колеж в Румъния. Въпреки че инфлацията и здравеопазването все още са основните проблеми, 47 процента от населението сега казват, че се страхуват от инвазия.

„Наскоро руски военен дрон падна на румънска територия“, а подобни инциденти има от началото на войната в Украйна. Междувременно „армейските служители често говорят за задължителната военна служба и вероятността от ескалация на война все повече присъства в публичния дискурс“.

Всичко това генерира „известна тревога“, която „за съжаление се използва от проруските националистически политици“.

„За съжаление, това безпокойство се използва от проруските националистически политици“ Румъния е част от военния съюз НАТО, но „имаме нужда от повече инвестиции в оборудване“, смята Фаркаш. „Ние бяхме жертви на руската Червена армия след Втората световна война и сме наясно, че руската политика и военни сили не могат да донесат нищо добро“.

От началото на 2020 г. отделни църкви и християнски семейства са включени в посрещането на украински бежанци, предлагайки места за спане, хуманитарна помощ и лични контакти, за да продължат пътуването си към други страни.

Но „в момента християните имат различни мнения относно руската инвазия“, отбелязва професор Кристиан. Социалните медии като Tik-Tok успяват да заобиколят забраната за прокремълска пропаганда. „Това, което прави проруския дискурс привлекателен за някои християни, е изобразяването на западния свят като морално покварен или упадъчен, включително новата концепция за семейство. Това е добра примамка за използване във всеки дискурс, насочен към християни от различни деноминации – както източноправославни, така и евангелски”.

В градските райони християните „обикновено са по-малко изкушени да приемат смесицата между национализъм и религия“, казва Фаркаш, който се опитва да научи учениците си да свързват християнската вяра с предизвикателствата на настоящето. „Християните трябва да използват както дадения им от Бога разум, за да оценят публичния дискурс, така и дарбата да различават духовете“, казва той.

Финландия споделя 1300 км граници с Русия и въпреки че „няма паника във въздуха, финландците смятат, че е важно да се подготвим за възможни по-трудни времена“.

Според Мати Корхонен, журналист от християнското списание Uusi Tie, половината от населението „не се страхува“, въпреки че 25 процента се страхуват. Правителството увеличи разходите за отбрана поради „отслабената международна ситуация“.

Корхонен има чувството, че „финландците се доверяват на своите отбранителни сили“ и „искат да укрепят националната отбрана“. Руската война ускори влизането на Финландия в НАТО само преди година, деликатен ход, който имаше „силна подкрепа от населението“.

И как го виждат вярващите в страната? „Голяма част от християните смятат, че военната защита е необходима. Пацифизмът няма голяма подкрепа сред християните”, отбелязва Корхонен. „Един уважаван пастор и библейски учител наскоро написа в блога си: „След брутална атака от страна на врага, пацифистите измират“. „Това е преувеличение, но в него има зрънце истина“.

В съседна Норвегия друг журналист, Щайн Гудванген от Християнската новинарска агенция KPK, вижда руско нахлуване на нейна територия като „малко вероятно“, защото не може да си представи как „Путин може да разпредели ресурси на север, като се занимава с Украйна“.

„Пацифизмът не е наистина силен в Норвегия, дори сред християните“ 

Повечето норвежци не се страхуват от неизбежна война, но и там „общото мнение е, че трябва да увеличим бюджета си за отбрана“, казва Гудванген. „Нашата политика за сигурност се основава силно на нашето членство в НАТО от десетилетия и докато САЩ се смятат за надежден съюзник, аз съм сигурен, че ще продължим да поставяме основния си акцент върху този съюз“.

Със съседите Швеция и Финландия във военния съюз от 2023 г. сътрудничеството ще бъде още по-силно и интересът към членство в ЕС намалява.

Християните „от време на време разговарят по време на обяд“ за опасностите на бъдещето, „но не често и не усещам общ страх от война“.

Според Гудванген „пацифизмът не е наистина силен в Норвегия, дори сред християните. Повечето хора, независимо от религиозните си убеждения, в никакъв случай не биха приели инвазия".

Но след като има мир в Северна Европа „за толкова дълго време, по-младите поколения изглежда приемат това за даденост“. Въпросът, който повдига този журналист, е дали норвежците са „подготвени, ако се случи най-лошото нещо. Някои хора може силно да се съмняват в това”.

Човекът, който защитава пацифистки подход към въоръжените конфликти, е Йоханес Раймер, германец, който председателства мрежата за мир и помирение на Световния евангелски алианс. В статии, публикувани на Evangelical Focus, той пита: „Оръжията наистина ли са най-ефективното средство за защита срещу врага? Смъртта на врага гарантира ли живота на приятелите и семейството, както казват представителите на държавата?

За него „ние, християните, сме призвани да действаме като помирители в един непримирен свят, насред заплетените позиции на враговете“.

Запитан за страховете в Източна Европа, Раймър открива притеснения от разширяване на войната „особено в страни, които преди са принадлежали към Варшавския договор“, макар и с някои изключения като Унгария или Чехия.

„По-голямата част от евангелските християни в Източна Европа са принципно пацифисти“, казва Раймър, който е пътувал до повечето от тези страни. „Църквите се молят за мир. Много малко биха се присъединили някога към силите и се бият срещу враг. Между другото, това е реалност и в Русия, и в Украйна”, допълва той.

 В останалата част на Европа Раймър вижда „огромен страх“, че Тръмп ще спечели изборите в САЩ и ще отслаби НАТО. „Аз лично не предвиждам разширяване на агресията на Путин отвъд Украйна и Беларус“, смята Раймър. Истинските интереси на Путин са свързани с така наречения „Руски православен свят“ (или Руски мир), религиозна идеология, насърчавана от Руската национална църква.

„Като християнин“, подчертава Раймър, „аз съм отдаден на мира – а не на съмнителните идеи за справедливи войни“.

В Холандия Евърт Ван Властуин, директор на новинарския уебсайт Christian Network Europe, наистина подкрепя „отбраната като висок приоритет“ в Европейския съюз, добавяйки, че „няма да е неразумно да се назначи комисар по отбраната в новата Европейска комисия“. 

Той „не се страхува пряко, че Русия ще нахлуе в Полша или балтийските държави, но все пак е по-добре да сме подготвени за такава трагедия“.

Много холандци разчитат на „трансатлантическите отношения“ със САЩ. „Въпреки че евангелистите в Америка гласуват с мнозинство републиканци, президентите от тази партия никога не са били приветствани в Европа“, отбелязва Ван Властуин, който е реформиран протестант. „Силно вярвам, че трансатлантическото сътрудничество е от съществено значение за западния свят, но с евентуален президент Тръмп това ще стане много трудно“.

По-на юг, лидери като Тиери льо Гал от Националния съвет на евангелистите във Франция (CNEF) посочват необходимостта от повече „сътрудничество“ пред лицето на предстоящите предизвикателства.

„Да се противопоставим на икономическите, технологични и идеологически битки, водени от Русия и Китай, е възможно само като останем единни и развиваме нашето сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз“, казва той.

Евангелски фокус