Тежък е денят, в който е предаден и заловен Спасителят ни, твърде тежък и едновременно безкрайно нужен. Как би се изпълнило пророчеството, как бихме получили Възкресението, ако Христос не бе дал земния Си живот в жертва?
Когато четем за Великия четвъртък сърцата ни неминуемо се изпълват със скръб, тъга, срам и горест. Исус живя и служи до последния момент според всичко, което бе предречено, давайки ни неотменен пример и повод да изграждаме живота си с най-категоричния Му стремеж към Вечността. Важно е да можем да погледнем извън болката си, да прозрем и да осъзнаем последните Му наставления и дарове. Малко преди да приключи земния Си път с учениците, които вече добиваха твърдо доверие в Него, Христос даде ярък и запомнящ се пример – как да се отнасяме един с друг, без оглед на ответната реакция.
„Исус стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан…
Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.”
Йоан 13:10
Измиването на краката не е просто символика, която да приемаме и да развихря въображението ни в нашите дебати. Измиването на краката на друг човек е реално и пълно смирение, като се поставяме в служба на другия. Ние сме тук в единство. В Божието единство сме създадени и доведени в земен път, в милостта и в изпитанието, едновременно да си служим – грижейки се, отдавайки любовта си и същевременно да изпитваме плътта си.
Христос „уми краката ни” в реален физически акт с думите „така правете един на друг”. Той пречисти и душата ни, чрез акта на подареното ни Тайнство Евхаристия (Причастие).
Когато очиства душите ни, Той Сам отваря чисто място с сърцата ни, където знае, че Духът Му ще дойде да обитава. Подготовката на духа ни тук е свързана с пряко подчинение на плътта ни, укротяване на нейните претенции и въжделения. Единственият начин да се смирим, е да подчиним същността си в служене на другите – чрез мисъл, думи и дела.
„И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.
Марк 14:22-24
Божията завещана чистота и нейното поддържане, чрез молитва е това, което ще ни помага да запазим свръзката си с Божия Дух. Трудно е за нас да удържим на напъна на светската умора. Ежедневно търсим здравословни начини да се укрепим за …. плътския си живот. Подарените ни тайнства могат да помогнат на душата ни, когато са истински чисти и искрени, когато са дълбоко осъзнати и тяхната потребност надвишава плътските ни желания.
„Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.”
Матей 26:40-41
Желанията на плътта ни може да приспиват всичко, което би могло да ни държи духовно будни, когато нямаме просветеното знание за способностите на личния ни дух и за пряката му свръзка с Бог. Предателството, което всеки от нас неволно прави, може да е просто едно придрямване или заспиване в най-важния момент. Да сме будни е усилие, на което не можем да устоим без Бога, но Неговият Дух е винаги до нас, когато Го търсим в смирение.
Христос ни дава повече от сляпа надежда, Той ни подарява Светите Си принципи за живот, които могат да ни отведат до Вечността. Нужното подобие на съвършенство не е възможно за сам човек, но всеки познал Го, може и разчита на Божията милост и подкрепа в пътя си тук.
„А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.”
Лука 22:28
Нуждата да служим един друг не е обикновено лично дело, това е завет на Господа, Който ни учи, как ще продължим напред и как се преумножаваме, защото времената натежават и приближава Съдният ден. Нуждата да се укрепваме откъм Светлата страна е важна за Небесното царство и за нашето място в Него.
“Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.”
Лука 22:29, 31-32
Великият Четвъртък е предхождащият ден на нечовешките Христови земни страдания. Господ ни послужи и ни остави всяка частица от Себе Си за всеки един труден момент в живота ни. За да се ползваме пълноценно от Неговия пример е нужно не само да познаваме учението, а да Го следваме с разбиране. Когато познаваме примера Му можем да носим своя кръст с вярата, че Бог ще бъде с нас до последен дъх и отвъд границата.
За всяко дело тук и там – отдаваме Славата изцяло за Него!