Първата част можете да си припомните тук.
Често пъти ангелите ни се чудят как така не помним Божието слово, което е толкова ценно и славно, чудят ни се, когато забравяме и сме нехайни. Думите са написани, за да живеем чрез тях, да ни напътстват. Словото е Сам Той.
Проповедта на ангелите сякаш беше безплодна. Едно е да видиш и да пипнеш, да е до теб, за да Му готвиш и да се грижиш за Него. Трудно е да не е до теб. Лесно ли е да се вярва? Не е лесно, иначе всички хора щяха да са вярващи.
И за вярващите е много трудно. Цял живот искаме постоянно да е с нас, непрекъснато да ни дава знаци, да ни уверява в присъствието Си. Имаме нужда от чудеса и знамения, за да сме сигурни, че е реален и се интересува от нас.
Кой ще ни даде твърдата увереност? Знанието ли? Тези, които Го разпънаха от завист, бяха изпълнени със знания, но в сърцата им не беше останало място за вяра. Трябва да повярваш, че е с теб през всички дни независимо какво ти се случва – дали си гладен или сит; беден или гол; успешен или бит. Да се съобразяваш с Неговите думи – това е истинската благодарност! Каквото и да ти се случва – да стоиш при Него.
Жените отидоха, разказаха на учениците, но те не повярваха. Как така – няма да се явява лично на нас, а ще изпраща ангели на някакви слаби жени, а не на нас лично? Ние сме апостоли, ние бяхме с него? Защо? Защо? Защо? Когато има защо, има празна душа, има неудовлетворение в нас.
Затова думите на жените бяха празна приказка. Сякаш Господ така изпраща ангелите Си, сякаш те си нямат друга работа. Жените трябваше да си тръгнат обратно с мирото.
Как приемаш това, когато другите не ти вярват? Жените наскърбиха ли се? Наскърбяваме ли се, когато най-близките ни хора ни отхвърлят заради вярата ни и посвещението ни. Наричат ли ни луди заради „празната надежда“ в Христос. Значи не сме сами. Не сме единствени.
Всеки си мисли, че думите на Бога са много лесни. Не е така. Те са като скъпоценно украшение и ти трябва да го пазиш. Словото е като скъпа огърлица, която пазиш съкровено, няма да я оставиш, където ти падне, нито ще я дадеш на децата да играят с нея. Ще я пазиш като очите си. Няма да я сложиш в скъсан джоб, нали?!
Това Слово дава мир и живот – в него има сила за живот и смърт. От нас зависи как ще се отнасяме с него. Словото трябва да е в сърцето и душата. Как ще ми омръзне? То е моята наслада и любов. Заради това слово удряха шамари на Исус, бичуваха Го, разпънаха Го. Нека никога не го изоставяме.
Петър реши да отиде на гроба и го направи. Видя само плащеницата, все едно тялото се е изпарило и той започна да се чуди. Самотен. Защо? Защото още вината беше в него? Петър беше в нужда, имаше нужда Господ да му прости, да го утеши, да го прегърне. Бог знаеше това, но щеше да го направи, когато беше нужно.
Вината на Петър му тежеше. Вярваш ли, че Бог ти е простил и те обича, ако още живееш с болка? Означава ли, че ако съм с болка или не съм добре, Господ не ме обича. Можем ли да се научим, да вярваме, че Бог ни обича и когато страдаме?
Вярваш ли, че и когато умреш, ще живееш? Правим всичко, за да опазим това тяло. Но Бог иска да ни приготви за живота във вечността. Но ние искаме да си стоим тук. Христос през цялото време искаше да си бъде у дома с Отец. Ние искаме ли да бъдем с Него?
Без Господа можеш ли да направиш нещо? Той отиде да ни приготви място. Всичко, казано за Него се изпълни, пророчества, казани в пророците, псалмите, Йов, Данаил? Но кой да вярва?
Полагането в гроба беше само началото. Който повярва в Него, има вечен живот. Той ни казва да дойдем при Него, защото вратата е още отворена, но ще дойде момент, в който тя ще се затвори. Тогава Христос ще се появи като Съдията на вярващи и невярващи.
Въпросът е дали си дошъл при Него, дали си Го опитал, дали си Го прославил?
Всеки пита: Кой се е върнал оттам, за да повярвам. И аз бях там, и мен ме върна, но кой иска да вярва? Няма значение какво ми казват хората. Интересува ме какво ми казва Той. Искам да съм с Него. Когато Той ме срещна и го приех, това бяха първите ми думи: Жив е! Жив е! Защото преди това животът ми се състоеше в това да убеждавам другите, че Той не съществува.
И днес се моля да ми помага да Го обичам, ако и да се бави, да Го чакам. Цялото небе и земя са Негови. И в болест, и в здраве, Той е с мен. Но за да влезеш в небесното царство, трябва да се насилиш. В грижите и проблемите трябва за запазиш вярата.
Да вярваме в Него, защото Той е Пътят, Истината и Животът.
Никой не идва при Бог освен чрез Него? Вярваш ли това? Искаш ли да видиш или ще повярваш само на основание на думите му? Вярваш ли на всичко написано? Какво ще стане, когато Той каже: Ставайте всички мъртви за съд!
Тогава няма да ни интересува кой е и какво прави. Ще ме интересува само дали имам лична връзка с Него.
Той е Възкресението и животът. Животът не свършва с гроба. Той е само началото на вечността. Всичко отминава.
Сега е ден за спасение. Не закоравявай сърцето си! Ела при Него! Той е възкресението и животът!