Да се ​​върнем към нашите християнски ценности и Божието Слово. В тази връзка църквите, училищата и семейството са от съществено значение. Тази тройна връзка е прекъсната в много европейски страни. От нас политиците зависи да я възстановим.

„Европа свършва там, където изчезват църковните куполи.“ Известен цитат от Хелмут Кол, бивш германски канцлер. Докато срещате църковни камбанарии, знаете, че  сте в Европа.

Неотдавна бях в Южна Португалия, Алгарве. Точно както в Холандия, видях много църковни куполи на хоризонта. Чувствах се като у дома си: беше ми ясно, че все още съм в Европа. Но забелязах и нещо тъжно: много от тези църкви и техните куполи са в състояние на разруха.

Всички тези руини ме карат да се чудя: колко хора все още посещават църквата всяка седмица, за да слушат Евангелието на Исус, Който е Пътят, Истината и Животът? Или идват на църква само за специални поводи, като сватби, погребения или Рождество Христово?

Посещението на църквите е паднало до рекордно ниско ниво в Европа. Затова не трябва да се учудваме, че нашето християнско, духовно наследство се руши. Губим от поглед нашите християнски ценности, въпреки че те са в основата на нашата европейска идентичност. Много хора смятат Просвещението за люлката на европейската цивилизация. Но нищо не може да бъде по-далеч от истината.

Просвещението ни донесе индивидуализъм и самоопределение, но не и място за всемогъщия Бог. Нашата история датира много по-назад, до апостол Павел, който донесе библейското послание в Европа. Това е мястото, където намираме корените на нашите ценности: защита на живота, справедливостта, стопанисването и общността.

Не само църквите, но и цялото ни общество запада без християнските ценности. Загубата на тези ценности води до индивидуализация и отчуждение, намалява социалното сближаване.

Освен това виждаме упадък на нашия морален компас. Без морално съзнание е по-вероятно хората да се изгубят, което води до празнота и безцелност, тъй като християнските ценности придават смисъл на живота.

Намирането на смисъл в идеология, група за действие или амбиция не е достатъчно. Например, говори се за „зелената вяра“: хора, които са страстно отдадени на климата. За други „наслаждението“ е всеобхватна цел. Но дори и това в крайна сметка се чувства кухо, защото само живот, близък до Библията, може да донесе истинско удовлетворение.

И така, какво трябва да направим? Първо и най-важно, трябва да се върнем в църквата! Трябва да преоткрием християнските си корени и да инвестираме в предаването на християнските ценности на бъдещите поколения. Те трябва да познават тези библейски ценности и да разбират значението им за нашето общество.

Много книги са написани за това как хората да се върнат в църквата. Според някои основното решение е богослуженията да станат по-привлекателни. Други казват, че църквата трябва да се свърже с днешната реалност. Тя трябва да бъде преди всичко място, където се обръща лично внимание на хората. За предпочитане в малки групи, където хората се срещат, подкрепят и насърчават взаимно.

От социологическа гледна точка съм сигурен, че в тези книги има ценни предложения. Но моят съвет е: преди всичко нека църквата да остане центрирана около Словото. Нека църквата бъде мястото, където всяка неделя се чува за греховния човешки живот и за Бог, Който чрез Своя Син идва милостиво при нас и иска да постави ново начало в живота ни. 

Междувременно би било добре да продължим да наблягаме на важността на семейството. Семейството е крайъгълният камък на обществото. Нека инвестираме в здрави семейства. Такова семейство е най-ценното място за образование и разговор с децата. Това, което децата учат у дома и в църквата, трябва да съответства на нещата, което учат в училище. И в училище трябва да ги учим на библейските ценности. Ограниченията, наложени в много училища, ме притесняват. Преподаването от и за Библията се ограничава все повече и повече.

Нашето правителство трябва да гарантира честно управление и безопасност. Преди всичко, то трябва да гарантира, че църквата, семейството и училището дават добър пример. Правителството трябва да ни даде възможност да предадем на децата си ценностите, които уважаваме толкова високо.

Да се ​​върнем към нашите християнски ценности. Църквата, училището и семейството играят съществена роля тук. Тази връзка е прекъсната в много европейски страни. От нас, политиците, зависи да я възстановим, да популяризираме библейските ценности и да създадем среда, в която да учим децата си на тях.

CNE NEWS