Онова, което е скрито, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно – на нас и на децата ни за вечни времена, за да изпълняваме всички думи на този закон.

              Второзаконие 29:28

Когато имам ситуации в живота, когато си казвам „не знам защо“, тогава трябва да направя трудния избор, да осъзная това, което знам. В противен случай това „не знам защо“ ще ме помете в коварни течения на съмнение и разочарование.

Така че, хващам се здраво за това, което знам.

Знам, че Бог е Бог на закрилата. Божията любов към мен е толкова поглъщаща, че Той може да има предвид само най-доброто за мен.

Знам, че Бог е Бог на осигуряването и снабдяването. Божиите планове за мен са добри, дори и да не отговарят на моите. Той ще осигури и снабди, но вероятно не по начина, по който очаквам.

Знам, че Бог е Бог, който създава всичко необходимо за процеса на движение и развитие. Божият процес да развие характера ми, който да отговаря на призванието ми, може да включва това, че трябва да се науча да се освобождавам от нещо, което ми пречи да се движа напред и да се развивам.

Ето къде паркирам мислите си, емоциите си и доверието си.

Това не е най-подреденото място за паркиране. Това не прави загубата по-малко.

Но това е място, на което мога да предам емоциите, мислите, и най-вече вярата си на моя съвършено способен, всезнаещ, добър и любящ Бог. И тогава ситуацията "не знам защо" няма как да ме помете в съмнение и разочарование!

Между другото, няма лоши ситуации. Има ситуации, в които сме попаднали в неподходящо време и недобре екипирани.