„Благоразумието на човека му дава търпение, и слава е за него да се не взира в престъпление.”

                 (Притчи 19:11)

Част от тялото, която е наранена или възпалена, реагира мигновено при докосване. Еврейската дума за търпение тук означава спокойно лице, а не лице, което мигновено се мръщи, когато е провокирано. Когато хората кажат нещо, което не ви харесва, отвръщате ли веднага? Или забавяте своя отговор и действие вместо да  да реагирате първосигнално?

Защо сме толкова докачливи? Дали не е защото чувстваме, че трябва да защитим своята слава или чест. Става дума за нашето его, което е чувствително.

Това би трябвало да ни подскаже нещо. Ние не забелязваме частите на тялото, освен ако с тях няма нещо нередно. Не казваме: „Днес лактите ми работят чудесно!“ Но егото привлича вниманието към себе си всяка минута. Грехът е изкривил нашата идентичност, самата основа на самочувствието ни. Ние се уждаем от спасителна, поправяща благодат. Ако егото ни работеше правилно, щяхме да знаем, че истинската слава е да оставиш дреболията или раздразнението да отмине, без да се занимаваш с нея.

Господ Исус Христос казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Това е истинската слава.

Чувствате ли се сравнително лесно засегнати, пренебрегнати и унизени и приемате ли критиката трудно?

Молитва:

Господи, днес бях много обиден на някого. Да, бях уморен и стресиран заради много неща. Но какво от това? Ти си бил под много по-голям стрес и никога не си отвърнал с гневна дума. Позволи ми да се удивлявам и да Те хваля за Твоето търпение, докато то започне да се проявява и в мен. Амин.

ПРЕВОД: РАДОСТИН МАРЧЕВ