През последните години няколко пъти ми правят „забележка” или се натъквам на статии, които настояват, че името Исус трябва да се изписва с двойно „и”. Обикновено твърдението е, че

(1) това е правилният начин на изписване и;

(2) това не е маловажен въпрос, понеже става дума за Божието име и към Него трябва да се обръщаме по подобаващ начин.

Аз не съм филолог и не мога да взема отношение относно най-удачната форма в българския език. За момента забелязвам, че в употреба официално са и двата варианта. С две „и” името на Божия Син се изписва най-вече в православна литература. Нерелигиозните издания, както и неправославните религиозни публикации обичайно използват едно „и”.

За мен обаче много по-интересно е второто твърдение.

Наистина ли някой мисли, че Бог се интересува живо от това с колко „и” се изписва българският вариант на името?

И сериозно ли някой смята, че с това ще спечели благоволението на Всемогъщия Бог?

Съвсем съзнателно споменавам „българския вариант на името”, понеже името Исус всъщност е българската форма на еврейското „Йешуа”. Как се е стигнало дотук при положение, че обичайна практика е имената да се транскрибират повече или по-малко дословно е дълга история. Важна част от нея е, че това е станало през гръцкия език, на който са били написани новозаветните документи.

За да я съкратим – ако някой наистина ратува за „вярно” изписване или изговаряне на името на Божия Син, той вероятно би трябвало да настоява за зачеркването и на двете форми и за връщане към еврейското „Йешуа”. В интерес на истината съм срещал и такива предложения, но никое от тях не е било сериозно изложено или особено популярно. Не, спорът у нас се води за едно или две „и”. Което, според мен, ясно показва, че не точността на изписването е истинската мотивация, която стои зад него.

Нека да обобщя!

За мен подобен спор е напълно безсмислен и е много жалко, ако не можем да видим това. Обичайно аз изписвам името само с едно „и”. Когато съм публикувал в издания, които предпочитат двойния вариант, без колебание съм давал съгласието си да се промени или пък направо съм се съобразявал с изискването.

Смятам, че това никога няма да стане причина да се „запъна” или да споря. А ако някой очаква, когато един ден застане пред Бога, да бъде похвален за това, че се е борил със зъби и нокти за „правилната” форма на името Му в българския език, вместо това той или тя доста вероятно ще чуят думите на Христос, отправени към законниците и фарисеите:

„Вие прецеждате комара, а камилата поглъщате”.

(Матей 23:24)