„В беззаконието на лош човек има примка, а праведният пее и се радва.”

                             (Притчи 29:6)

Тъй като Божието творение притежава свой вътрешен ред, злодеите са хванати в капана на собствения си грях. Но, както е видно в Божието слово, пътищата на греха и праведността към техните съдби могат да бъдат много дълги. За момента грехът може да донесе благоденствие, а праведността да доведе до страдание.

Всъщност едва във вечността грехът ще получи пълното си възмездие, а добротата – пълната си награда.

Така че злодеите може и да не бъдат „прихванати“ за дълго време. Но няма причина вярващите да чакат до края, за да викат от радост и да се радват. Всъщност всеки, който води мъдър живот, независимо от неизбежните трудности, ще има моменти на радостен вик и смях.

Още в първото си чудно знамение Исус разкрива, че е Господ на празника, който идва, за да ни донесе празнична радост (Йоан 2:1-11). Всеки път, когато участваме в Господната вечеря, ние буквално предвкусваме онзи окончателен, безкраен, несравним празник, който ни е гарантиран чрез Неговата смърт и възкресение (Исая 25:6-8; Откровение 19:6-8).

Ето я радостта, до която можем да имаме достъп по всяко време.

Кога за последен път изпитахте радост от Бога, която викаше с глас? Мина ли твърде много време?

Молитва:

Господи, на сватбеното тържество в Кана (Йоан 2 глава) Ти седеше сред радостните, мислейки за предстоящата Си скръб. Но Ти отиде на кръста, за да можем ние да седим тук, заобиколени от скърби, отпивайки от предстоящата радост. Ще Те хваля за Твоето велико спасение.

Амин.

Превод: Радостин Марчев