Тогава вместо тях цар Ровоам направи бронзови щитове и ги повери в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха входа на царския дворец.
3 Книга на царете 14:27
Този стих ме впечатлява силно. Той носи трагична и пророческа тежест. Това е повече от история. Това е тъжен коментар за духовното състояние на Израел по онова време… и безспорно предупреждение към съвременната Църква, както и към собствения ни живот.
Соломоновият храм някога е имал златни щитове, символи на Божествената слава, силата на Завета и благоволението на Небето. Но след компромис и бунт на юдеите Египетския цар Сусаким влязъл в храма и откраднал златото. Вместо да се покае и да се върне при Бога, юдейският цар Ровоам направил бронзови заместители на златните щитове.Те са имали тежина, но са нямали чистота, нито са носели Божията слава.
Къде се крие опасността?
Бронзът от разстояние изглежда като злато, по-тежък е, но в крайна сметка е фалшив.
Това е изкушението ни днес: да заменим изгубеното, вместо да се покаем за това защо е загубено.
Колко пъти сме се задоволявали с бронзовото християнство, където формата остава, но огънят отсъства?
Разменяме ли днес:
Присъствие за изпълнение?
Почит, преклонение за шумно, рекламно шоу?
Защита за вдъхновение?
Завет за удобство?
Отрезвяващо е.
Предупреждение е.
Вярвам, че Духът днес ни пита:
"Ще се задоволите ли с бронз… или ще отстоявате за злато?"
Златото идва от олтара, пречистено, ценно.
Не искам да живея с блясък назаем.
Не искам служение, което блести в светлината на прожекторите, но не носи тежест в Духа.
Молитвата ми днес е:
Господи, изгори всичко в нас, което имитира Славата Ти, но не я носи. Отказваме да предадем бронз на следващото поколение.
Искаме в този час да сме тези, който възстановяват златото, възстановяват олтара и вдигат стандарта за безкомпромисна слава на Твоето име.
Нека плачем и се покаем за изгубеното ценно!
Нека никога не се задоволяваме със заместници!
Нека да станем , за да възстановим това, което Небето копнее да се възстанови.
Боже, не ни оставяй да се задоволяваме с бронз, когато Ти ни даряваш със злато!