От месеци насам Бог ми повтаря: Не бойте се от човеци и обстоятелства! Бойте се от мен! Вършете добро!

Факт е, че има хора, на които едно простичко, неангажиращо, но усмихнато “Добро утро!”, предизвиква усмивка и коментара, че си им оправил деня.

Но има други, на които ще им дариш, образно казано, бъбрека си за трансплантация, а те ще кажат зад гърба ти: ”ИмАл – дал!” Може и да решат, че обичаш да се правиш на герой.

Изключителен дисбаланс на емоциите си ще установите, ако се самоопределяте кой сте и какъв сте, на основание на човешкото мнение.

Уморително и обезкуражително е да се опитвате да угаждате на хората.  Не! Невъзможно е даже!

Правилната мотивация за всяко добро дело (“Вършете добро!) е само и единствено Божията воля и Божието одобрение. 

Балансиращо, стабилизиращо е да знаеш каква е Божията воля и да си убеден, че се движиш в нея!

Научаваш се да бъдеш непоклатим или поне винаги стъпващ, изправящ се пак на крака. 

А какво да кажем за обстоятелствата около нас?

Ако един инструмент е ценен за майстора, той има грижата да го поддържа, точи, сменя частите му, да го поправя. 

Какво като ми се е счупила “дръжката” (примерно)? 

Нали съм в ръцете на Майстора?

А и не царува ли Той над потопа?

И така, който иска да е съд за почетна употреба, скоро ще трябва да се раздели с илюзията, че може с усилия да спечели симпатиите и обичта на околните. 

А също така, ще трябва да се откаже от фикс идеята, че има начин да не говорят зад гърба му. 

Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.

(2 Тимотей 3:12)

Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

(Галатяни 1:10