„В ден на гняв богатството не ползува, а правдата избавя от смърт. Устата на чужди жени са дълбока яма, и оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.”

               (Притчи 11:4, 22:14)

Самият Бог е Бог на гнева. Свети Павел ни казва да не съгрешаваме в гнева си (Ефесяни 4:26), което означава, че има подходящо място за него. Така че гневът сам по себе си не е нещо лошо, но в нас много бързо става такъв.

Гневът е енергия, която се отприщва, за да защитиш нещо, което обичаш. Бог се гневи на злото, което Го опозорява и разрушава онова, което Той обича. Но проблемът с човешкия гняв е следният – ние сме склонни да обичаме прекалено много неправилните неща. Не е лошо да цените името и репутацията си, но ако ги обичате прекалено много, това ще се роди прекомерен гняв, който по същество е просто защита на вашето его.

Родителите могат да се ядосват прекомерно на децата си главно защото децата ги засрамват пред другите. Тъй като любовта ни е объркана и не е в ред, гневът ни – по принцип добро нещо – толкова често върши зло. Трябва да погледнем към Онзи, Чийто гняв винаги е бил ръководен от любов не към Него, а към нас (Марк 3:5; Йоан 2:14-17).

Помислете си за последния път, когато сте се ядосали наистина. Какво защитавахте?

Молитва:

Господи,

за мен е грях да не се ядосвам на злините, причинени на другите. Но аз не го правя. Вместо това се ядосвам, когато волята ми бъде пресечена. Помогни ми да се науча да се гневя на греха, а не на грешниците – на проблемите, а не на хората. Амин.

Превод: Радостин Марчев