Скъпа Цвети, благодарим ти, че прие да споделиш свои спомени по повод 30-годишнина от създаването на „Евангелски вестник“. Би ли се представила за нашите читатели, моля?
Казвам се Цветана Калайкова и съм една от първите, които са работили за „Евангелски вестник“. Моята работа бе по оформянето, дизайна и предпечата на вестника.
ЕВ: С каква мотивация пое да се включиш в отговорното служение, наречено „Евангелски вестник“? Ти служиш в период, когато медията набира скорост и популярност.
Цвети Калайкова:
Стана толкова естествено, че дори не си спомням точния момент, в който започнах. Израснах в протестантска църква, а средата, в която се намирах, беше неразделна част от християнското служение. И така, животът ми просто се преля в професионална работа по разпространяване на Благата вест.
През четирите години, в които бях част от ,„Евангелски вестник“, имах възможността да участвам в създаването на нови рубрики. Един от най-вълнуващите моменти за мен беше създаването на секция, посветена на християнската музика. Бяхме първите, които запознаваха българските читатели с най-новите албуми, сингли и клипове на световноизвестни християнски изпълнители. „Евангелски вестник“ се превърна в канал и източник на информация за актуалните тенденции в християнската музика, като излъчвахме и музикални класации.
ЕВ: Можеш ли да кажеш, че работата в „Евангелски вестник“ ти е помогнала да научиш нови неща за себе си?
Цвети Калайкова:
„Евангелски вестник“ ми даде начален старт в моя последващ професионален път. По това време бях студентка и това беше първата ми работа в сферата на предпечатната подготовка. Медиите бяха моя страст и определено се вълнувах да работя в християнска медия.
Екипът беше страхотен, но най-силно влияние върху мен оказа Мария Грекова – нашият редактор. Тя беше изключителна и много фина дама с висока ерудиция. От нея научих много не само за добрия стил в писането, но и за обноските и етикета. Тя определено ме научи къде в текста да слагам препинателни знаци. Благодарение на нея подобрих уменията си в редактирането и дори до днес, когато чета нещо, все още нанасям мислено корекции на текстовете.
ЕВ: Сигурно имаш незабравим спомен или събитие, оставили трайни следи от работата в ЕВ. Моля те, разкажи ни някой от тях.
Цвети Калайкова:
Един от най-запомнящите се моменти в работата ми беше, когато изпратих за печат вестник с невярна дата. Не бях актуализирала номера и датата от предишния брой и изпратих материалите (по онова време се подготвяха на паус) на печатаря. Тиражът трябваше да се пусне в печатницата рано, преди зазоряване.
Още помня онази нощ, в която се събудих към 3:00 сутринта и изпаднах в ужас и паника, защото осъзнах, че съм изпратила за печат вестника с нередактирана дата. Скочих от леглото и веднага се запътих към офиса на ул. „Пиротска“, за да нанеса корекциите и да подготвя новите копия за печат. В 4:30 сутринта вече чуках на вратата на печатаря, когото събудих, за да му дам правилните копия. Олекна ми, когато вестникът излезе от печат с правилната дата и номер на броя.
ЕВ: Как се е променил „Евангелски вестник“ през годините? В какъв аспект трябва да се работи повече според теб?
Цвети Калайкова:
Смятам, че днес има значително повече свобода за отразяване на християнския живот в медиите. Ние, така да се каже, подхождахме с особена прецизност и доста внимавахме, за да предоставим информацията в максимално чист вид според Библията, без да накърним определена християнска деноминация. Това беше много важно, тъй като вестникът беше надденоминационен и се разпространяваше и достигаше до различни християнски църкви.
По този начин не само информирахме, но и обединявахме християнските общности в България – баптисти, методисти, конгрешани, петдесятни, харизматични и други.
В едно посткомунистическо време, в което все още имаше страхове и предразсъдъци, „Евангелски вестник“ изпълняваше важната роля да свързва вярващите и да възпитава приемственост сред различните християнски църкви.
ЕВ: Как виждаш ЕВ след още 30 г.?
Цвети Калайкова:
Вероятно ще се чете и в космоса!
И все още, ръководен от Стойко Петков!