Йосафат отговори: „Аз съм като теб, а народът ми – като твоя народ; ще се присъединим към теб във войната.“ Но Йосафат каза също на израилския цар: „Първо потърси съвета на Господ.“

2 Летописи 18:4

Горният стих повдига една тема, която е особено важна за водачите днес. Четем за коректния отговор от страна на Йосафат (царя на Юда) към Ахав (царя на Израил). Той не се отказва от връзката със своите роднини, но същевременно насърчава верността в отношенията с Бога.

По същия начин и ние искаме да бъдем насреща, за да си помагаме и подкрепяме в битката срещу общия враг на душите ни, но трябва и да сме сигурни, че търсим Божието водителство и се вслушваме в Неговото слово.

Тези два аспекта трябва да вървят ръка за ръка. Лоялността към другите може да ни подтикне към сляп бунт срещу Бога, ако не се погрижим първо да потърсим и последваме Божието водителство. Не можем да бъдем лоялни към другите за сметка на лоялността си към Бога.

Но лоялността ни към Бога също така трябва да ни води към вярно служение и взаимна помощ. Лоялността към Бога не е истинска вярност към Него, ако не си помагаме един на друг. Любовта към Бога естествено води до любов към другите. Но любовта ни към другите трябва да се проявява в контекста на лоялност, насочена преди всичко към Бога.

Бъди готов да помагаш на другите и да ги подкрепяш в техните битки. Но същевременно се уверявай – и насърчавай другите – да търсят Божия съвет, да чуват гласа Му и да поддържат вярна преданост преди всичко към Бога и Неговото водителство. В противен случай лоялността ни към другите може да ни отклони от правия път и да ни въвлече в измама.

Бен Фоли