Скъпа Любомира, благодарим ти, че прие да отговориш на нашите въпроси. Би ли се представила за нашите читатели, които не те познават?
Любомира Любенова:
Професионалният ми път започна през 2001 г. в Студио 865, където работих като редактор в Евангелски вестник, а по-късно и като репортер и редактор в телевизионното предаване Християнството. Това беше време, в което изграждах не само журналистически умения, но и усещане за смисъла зад всяка дума и кадър. Винаги съм търсила дълбочината – онази вътрешна мотивация, която прави съдържанието живо и значимо.
През 2009 г. основах агенцията за видео маркетинг Media Start, където съчетах журналистическия си опит с предприемаческия дух. Оттогава видеото се превърна в моя професионална мисия. Работила съм като продуцент, режисьор, маркетолог и обучител, за да помагам на бизнеси и организации да изразят автентичното си послание чрез силата на видеото.
Как реши да станеш част от екипа на Евангелски вестник?
Любомира Любенова:
Стартът ми като редактор в “Евангелски вестник” категорично отбелязва и старта на моя път като журналист.
Тогава бях втори курс във ФЖМК. В ума ми “Евангелски вестник” беше институция, защото го познавах от дете.
От тогавашната ми перспектива на прохождащ журналист не гледах на вестника като на несигурна работа. Дори не мислех дали има, или няма перспектива – виждах благодатна възможност да развивам талантите си в среда с ценности. Студио 866 беше средата, в която преоткрих моята идентичност, посветих се на ясни за мен цели, придобих мотивация, отпуснах се в доверие. По-късно с екипа станахме като семейство.
Бях силно мотивирана да дам глас на доброто; да бъда част от нещо, което не просто предава информация, а носи светлина, истина и надежда в сърцата на читателите. Вярвах, че точно в несигурни времена е най-важно да има гласове, които вдъхновяват и изграждат. Станах активна част от мисия, която разпространява истината и в същото време ми дава условия за развитие.
Стойко Петков, визионер на вестника, разпозна моите способности; счете ме за подходящ човек, който може да поеме тази мисия.
Това беше отдавна, но като вчера си спомням момента, в който пътувах с трамвай 5 към първата ми среща с него в Студио 865. Вътрешно си задавах множество въпроси. Един от тях беше: “Защо човек като Стойко би се доверил на едно 19-годишно момиче и би ми поверил толкова голям проект?”.
Когато влязох за първи път в студиото, в мен дойде увереност, че това е моето място.
Думите, с които Стойко ме увери, че ще се справя, премахнаха всяко съмнение, помогнаха ми да взема категорично решение.
След тази първа среща последваха много дейности, свързани с установяването на процеси, с чиято помощ работата да тече леко и качествено.
Постоянно преоткривах себе си като журналист, но и като мениджър както на микрониво, така и на стратегическо.
Важен детайл е, че докато бях редактор на вестника, действах и като репортер в предаването “Християнството”, което ми помогна да направя някои мостове и към вестника.
Определено бяха интересни времена!
Как се сработвахте със сътрудниците, които допринасяха в работата на вестника?
Любомира Любенова:
Да, Евангелски вестник, като концепция, още тогава беше основан на работата със сътрудници. Върнах се назад, опитах се да си спомня дали действително имах предизвикателства в работата със сътрудниците, но мисля, че предизвикателства нямаше, колкото и утопично да звучи.
Всъщност, най-голямото предизвикателство беше да се открият хора с умения, но и с визия – с пламък в сърцето и желание да работят за нещо по-голямо от себе си. Веднъж открити, тези прекрасни хора бяха напълно посветени, коректни в обещанията си.
Ясно помня, че имаше няколко човека, които бяха като часовници – в определения ден и час получавах статиите от тях, нямаше забавяне или отлагане; не съществуваха основателни причини, поради които биха могли да бъдат неточни.
Какво ти даде ЕВ, докато ти споделяше дарбите си с неговите читатели?
Любомира Любенова:
Работата ми в Евангелски вестник беше много повече от журналистически опит. Тя беше духовно и личностно израстване. Усещах как професията ми може да бъде и служение. Работата в контекст, в който думите имат вечна стойност и носят надежда, ме научи да имам дълбока отговорност и заострено внимание към истината.
Там разбрах, че мога да съчетая професионализма с вярата си; че двете не се изключват, а се допълват. Научих се да слушам историите на другите по-внимателно, да задавам по-смислени въпроси, да гледам отвъд фактите.
Това ми помогна да открия и нови аспекти от собствения си потенциал, особено способността да вдъхновявам; да създавам съдържание, което носи промяна, и да бъда глас за стойностни каузи.
С две думи: Евангелски вестник (и цялостната ми работа в Студио 865) беше място на утвърждаване, посока и подготовка за всичко, което правя днес.
Имаш ли незабравим спомен, оставил трайни следи от работата в ЕВ?
Любомира Любенова:
Когато се върна към времето си в Евангелски вестник, не ми изниква един конкретен момент, а по-скоро усещането за една цяла епоха в моя живот – време на формиране, търсене на истина и изграждане на дълбока вътрешна зрялост.
Онова, което никога няма да забравя, е атмосферата: сериозността, с която подхождахме към всяка дума; разговорите в екипа, които често преливаха в духовни размишления; усещането, че правим нещо със смисъл – не просто журналистика, а служение.
Трайната следа за мен е именно това – че работата в ЕВ не беше просто професионален етап, а пространство, в което израснах като човек, вярващ и комуникатор. Научих, че словото може да бъде и оръжие, и балсам; че понякога най-силното свидетелство не е в крещенето, а в постоянството, дълбочината и тихата вярност към истината.
Според теб, какво е бъдещето на ЕВ? Дали ще го има и след 30 години?
Любомира Любенова:
След 30 години виждам Евангелски вестник като дигитална медийна платформа от ново поколение – гъвкава, многогласна и дълбоко ангажирана с реалните въпроси на вярата и обществото. Представям си го не просто като вестник, а като медийна екосистема: със силно присъствие в социалните мрежи, интерактивни формати, видеа, подкасти, мобилно приложение с персонализирани теми…
Съдържанието ще продължава да бъде богато на истина, но ще говори на езика на своето време – с кратки форми за младите, задълбочени анализи за търсещите и живи истории за всички, които искат да видят как вярата се преживява в ежедневието.
Вероятно мисията на ЕВ няма да се промени – да отразява, насърчава и изгражда, но начините, по които достига до сърцата на хората, ще бъдат по-бързи, по-креативни и по-въздействащи.
Вярвам, че след 30 години ЕВ ще бъде не само източник на информация, но и платформа за християнски диалог, общност и вдъхновение – едно живо, мислещо и пулсиращо свидетелство за Божието действие през поколенията.
