„Който пази смоковницата ще яде плода ѝ, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан.”

                                  (Притчи 27:18)

Парадоксът в горното изречение се състои в това, че дори и най-дребните задачи на слугата, който защитава своя господар, ако са изпълнени добре, са повод за почит. Всяка добре свършена работа е достойна в очите на Бога (срв. Ефесяни 6:5-8).

Във вавилонския мит за сътворението, Енума Елиш, хората са създадени, за да вършат работата, смятана за по-долна от тази на боговете. И все пак в Битие виждате Бог буквално с ръце в пръстта (Битие 2:7) да извършва ръчен труд и да не смята, че това е под достойнството Му.

Дори и днес Светият Дух обновява лицето на земята (Псалм 104:30). Когато Бог създава рая за човечеството, той влага труд в него (Битие 2:15).

Когато Исус дойде на земята, Той дойде не като човек със свободно време, а като дърводелец. Ако не вършите работа, и то работа, с която можете да се гордеете, вие сте откъснати от част от своята човешка същност. Душата ви ще атрофира, защото Библията казва, че работата не е необходимо зло; работата е благо.

И все пак не е задължително това да бъде велика кариера, която да промени света. Всяка работа, която е полезна за другите и е свършена добре, заслужава почит.

Подценявате ли така наречената работа на сините якички? Не изпитвате ли недоверие или презрение към хората, които имат кариера, изискваща повече умения и образование от вашите?

Молитва:

Господи Исусе, живея в общество, което на някъде прекалено цени високоплатените професии, изискващи дългогодишно образование, а на други места изпитва дълбоко недоверие към същите тези хора. Но за Теб тези различия в класите и статуса нямат значение. Нека нямат значение и за мен. Амин.

ПРЕВОД; РАДОСТИН МАРЧЕВ