Живеем в свят, където изкуствени хора, управлявани от ИИ, доброволно си разменят своя интелект, за чужд, защото са пропуснали да ползват своя. Говорят през изкуствени устни, пишат с изкуствени нокти чрез изкуствен „редактор“, ако изобщо са грамотни.

Предлагат изкуствени решения и ронят изкуствени сълзи, за изкуствени непознати.

Въртят се изкуствени новини, защото изкуствените хора това харесват, те вече нямат друго.

Загубили са своята самоличност, някъде между всичкия изкуствен фалш и хранене с изкуствени емоции.

Изкуственото е на мода. И, о, не, не е нещо от миналото, което да се завърти в нов изкуствен аромат на добре забравено.

Чисто ново си е. Бавно и сигурно се налага от изкуствените хора, лишени от личното си достойнство, което са продали за няколко изкуствени сребърника.

И понеже изкуствената кожа ги прикрива, могат да питат ИИ какво да мислят, защото вече са си продали критичното мислене за фалшиви пари.

Забравили са от толкова изкуствено, че са имали естествен Интелект. Появили са се и следствията на ИИ, белите петна.

Няма нужда от естествени мисли, той мисли изкуствено и обобщено вместо теб.

Дали и гласовете са изкуствени? Може би…

С ИИ лъсна цялото лицемерие и глупост на много хора. От толкова изкуствено, ми се иска да извикам:

Няма да има изкуствена симбиоза между „калта“ и „желязото“. Припомнете си книгата на пророк Данаил.

Естественият интелект ни го е казал. То е като да си представиш нещо, а то….да няма нищо общо.

Нека да се върнем към началото, а там беше Словото (Йоан 1 глава).