Историята за богатия младеж, описана в Матей 19:16-34, който бе изпълнявал от дете всички Божии заповеди и питаше Исус какво още да направи, за да има вечен живот, натъжи Божия Син.

Отговорът на Исус беше, че ЕДНО не му достига, но всъщност Той каза ТРИ неща, които младежът трябваше да направи (нещо като три в едно – една напитка, но с три компонента). То си е така с всяко добро дело – мислиш го за просто, директно постижимо, но захванеш ли се с него, се оказва набор от действия; постигането му е поетапно. 

Христос даде три препоръки на петимния за Небесното царство: 

1. Да продаде ВСИЧКО, което има – освобождавайки се от светски грижи.

2. Да го раздаде на бедните – споделяне, милосърдие, практикуване на вярата. Исус му даде и мотивация – “ще имаш съкровище на небето”. (С други думи,  твоето не се губи – просто го депозираш на добро и сигурно място). 

3. СЛЕД КАТО ИЗПЪЛНИ ПЪРВИТЕ ДВЕ, да дойде, да последва Христос, да живее с Него – освободен, милосърден, щедър, подготвен за служител.

Едно е да вярваш, за да си осигуриш собствено благоденствие, друго е да качиш нивото и да се раздадеш, да следваш, да живееш за другите, за Бога. Явно тази разлика е трудна за схващане, а още по-трудна за живеене…

И още един акцент от историята:

Свикнали сме да цитираме края на историята, изваден от контекста: “Невъзможното за човеците е възможно за Бога.”

Имаме предвид под “невъзможно” някакво чудо от сорта на изцеление, благоприятна промяна на нежелана ситуация, финансово снабдяване и т.н. Но тук Исус говори за тежкия прагматизъм, материализъм, неспособност на човек да жертва, да дава, да бъде щедър 

и  последвалата от това невъзможност да ходим с Христос докрай в земния си път, а оттам – и в отвъдното, като пряко последствие.

Вдъщност най-голямото  чудо е именно промяната в характера, манталитета, ценностната система на човека.

Нека следващия път, когато се молим за чудо на изцеление, снабдяване, спасение на наш близък, да осъзнаем две неща:

Първото, от което се нуждае близкият ни, е чудото на промяна в нагласите и приоритетите му – да влязат в хармония с Божиите,

Второ – за нас това е невъзможно, няма да стане с човешки усилия, приказки, укори, кандърми – но трябва да оставим невъзможното на Бога в молитва за нашия близък.

*Раздяла с нещата, които ни държат привързани към земното.

*Споделяне, милосърдие, живот, посветен в служба на Бога и хората.

*Никакви пречки да тръгнем с Бога, докато ни заведе в Царството Си.