Клише е, че на днешния ден българският народ е бил обединен и затова Съединението е успяло. Не е бил обединен, поне не повече от друг път.
Хора, които са се борели няколко години преди 1885 за обединение на двете български области, след 6 септември са били рязко против. Разбира се, понеже не става, когато те искат, защото Русия в момента е против, а те са руски храненици и пр. Дори на следващата година свалят княз Батенберг и успяват в крайна сметка да го прогонят от страната, след чудото на успешното Съединение и победата срещу Сърбия в последвалата война.
Успехите никога не се постигат защото има пълно единомислие. Да вярваш в това означава никога да не действаш, просто защото никога няма пълно единомислие.
Впрочем след като едно събитие се е случило е много нагласена работа да казваш защо е успяло или защо не е успяло. Като човек сравнително запознат с фактите мога да изброявам десетки предпоставки за успех. И в същото време знам, че има десетки предпоставки за неуспех, които просто не са сработили. При всяко положение е било доста рисковано, дори хазартно.
Това, което ясно виждам е, че Бог е помогнал на българите да не се превърне дързостта на Съединението в една голяма трагедия. Знам, че не ни е помогнал, защото заслужаваме, защото сме по-добри, защото сме по-умни, по-красиви и каквото и да е било от този порядък. Когато Бог помага, добре е човек просто да благодари и да се смири.
При всяко положение има нещо много тъжно, че балканските народи така сме объркали отношенията си. Че гърците от Пловдив, Асеновград, Несебър, Созопол и Ахтопол са си тръгнали, че българите от Източна и Беломорска Тракия са били прогонени, че не сме могли да бъдем по-човечни, по-благородни и по-добри едни с други.
Знам, знам, ще кажете, че това са обективни предпоставки. Пък аз ще кажа – има и други предпоставки, но са сработили предпоставките да се прогоним едни другиго, а не да живеем във взаимна почит.
Затова и харесвам Европейския съюз. Защото сработват добрите предпоставки, а не злите. Защото германци, французи, нидерландци, българи и гърци сме приятели, правим бизнес и култура заедно, почиваме и работим заедно.
Иначе моят герой от деня на Съединението е пловдивският елит, изобщо елитът на Източна Румелия. Преодоляването на егоизма, на импулса за власт и контрол и отказът от това с идеална цел, каквато е Съединението, е удивително и възхитително.
Огледайте се. Вижте колко рядко е и колко трудно се случва. Изглежда като ценност от друг свят, от друго Царство. И наистина е така. Ако нещо е трогнало Бога в този ден, мисля, че е това. Но това последното няма как да обясни цялото случило се чудо.
И така – честито Съединение! Бог да благослови нашите прекрасни пловдивчани. И старозагорци. И бургазлии. И сливналии и ямболлии. Какво щяхме да правим без вас? С вас България е два пъти по-прекрасна. Дори може би три пъти.
Снимка: Slivenpost
Сподели:
