Скъпи читатели,
Имаме удоволствието да ви срещнем с п-р Цветан Илиев. Той е презвитер на Евангелската методистка епископална църква в България от 2019 г. насам. На 41 години, женен, с едно дете. Служи в Евангелската методистка епископална църква „Д-р Албърт Лонг” в гр. София от 2020 година, а от 2014 до 2020 година служи в местната методистка църква в гр. Плевен. Завършил е бакалавърска степен по богословие в Богословския университет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, а магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”. Хобито му е да пее, както и да събира интересни антикварни предмети.
П-р Илиев, Вие сте млад човек, който ръководи църква, чието име е символ на евангелската традиция, ценности и безспорен авторитет, утвърден във времето.
Moля Ви, разкажете ни как станахте евангелски християнин?
П-р Илиев:
Преди всичко, позволете ми да благодаря на Вас и на Вашите читатели за поканата за това интервю. Евангелската методистка епископална църква в България има своите корени във времето и като част от голямото методистко семейство, споделяме обща традиция с над 80 милиона християни по целия свят. И тъй като въпросът Ви е в две части, позволете ми да отговоря на втората. Ще започна с един факт от моя живот, който е почти като анекдот. На въпроса на мой колега в Богословския факултет на Софийски университет: „Защо не си православен християнин?”, тогава аз отговорих така: „Не ме потърси православният свещеник от енорията, към която принадлежеше моят квартал в родния ми Добрич.”
Голяма роля за обръщението ми към Бога имаше едно тъжно събитие в моя живот. Баща ми почина, когато бях на 16 години и аз осъзнах, че се нуждая от помощ, изобщо за да живея живота. Тук трябва да вметна, че никога не съм бил пълен атеист, просто нямах близко общение с Троичния Бог. Тогава, чрез моя най-добър приятел, който също се бе обърнал към Бога в евангелска църква, аз бях привлечен от идеята за Някой, Който да ми бъде Помощник, защото изпитвах неистова нужда от помощ. Друг важен детайл е, че аз не бях първият евангелски християнин в нашето семейство. Сестра ми, Ивелина, е евангелски вярващ от началото на 90-те години на миналия век. След като животът ми с Бога бе възпламенен от Него, моята сестра ми свидетелстваше за многото молитви, които бе принесла за семейството ни. Е, 20 години по-късно аз се оказах отговорена молитва за сестра ми.
Вие сте надарен изпълнител, с превъзходни вокални данни, който би могъл да преследва кариера в оперното пеене, но вместо това избира служението в църква. Кое ви накара да откликнете на Божия призив във време, когато все повече млади хора го напускат, защото е твърде изчерпващо?
П-р Илиев:
Чудесен комплимент, който не знам дали заслужавам. Едва започвам да се грижа за този „заровен” талант, дарен ми от Бога и се надявам да Му върна повече отколкото ми е дал. Оказва се, че в нашето семейство, по майчина линия, върви доста музикалност. Майка ми, Лилия Илиева, беше народна певица, а нейният брат, Иван Панайотов, баритон на Варненска опера. Единият от синовете на вуйчо ми Иван е професионален музикант, свири на духови инструменти. Твърдо съм убеден, че ако трябва да използвам това, което ми е дадено от Бога, то трябва да е за Негова прослава. Само тогава даденото има смисъл. То не е мое собствено. Целта на Бога, когато го е дал, е да го преумножа.
Да приема Божия призив за пастирско служение не беше решение от днес за утре. Всъщност, аз му се противопоставях, защото виждах живота на пастирите и преди 15 години, той не беше никак привлекателен за мен. Работех като техник в интернет доставчик, печелех добре за онова време и не смятах, че пастирската работа е за мен. Лишения, отхвърляне, винаги да бъдеш на разположение на всички … съгласете се, че ако това беше в длъжностната характеристика, никой не би се съгласил.
На Господ му трябваха над две години, за да ме доведе до момент на готовност. Около 2009-та година аз бях готов да се предам на Бога, за да ме употреби за каквото Той пожелае. Като част от Евангелската методистка епископална църква „Джон Уесли”, гр. Добрич, аз бях предложен за кандидат за пастирско служение на Годишната конференция на Методистката църква в България. Според процедурата тогава трябваше да бъда изпратен на стаж в друга местна методистка църква и така попаднах в Методистката църква „Д-р Албърт Лонг”, гр. София като стажант. През 2011 година започнах своето богословско образование в Богословския факултет на Софийски университет.
Доколко е важно обучението и богословското образование за един съвременен служител на благовестието?
П-р Илиев:
Този въпрос е естествено продължение на предишния, за което Ви благодаря сърдечно. Ще започна своя отговор така: нито една от евангелските църкви с традиции не пренебрегва богословското образование на своите свещенослужители. Напротив, то се явява задължително условие за ръкоположение. Според устава на деноминацията не е възможно да станеш свещеник на Евангелската методистка епископална църква в България, ако нямаш богословско образование. Това условие гарантира няколко неща:
Първо, пастирът е добре подготвен не само в традицията на собствената си църква, но и в общата християнска традиция и така стои в установените граници, без да привнася „добри” идеи, които могат да бъдат откровено еретични.
Второ, запознавайки се с другите традиции, той е добре подготвен да отговори адекватно на нуждите на своите енориаши.
Трето, чрез богословското образование на своите пастири, църковните ръководства осигуряват добра богословска основа на местните църкви.
Вие сте пастир в Евангелска методистка църква „Д-р Лонг“ – църква с традиции, принадлежаща към една от първите евангелски деноминации в България. На 14 септември празнувате 100 – годишнина. Какво е усещането?
П-р Илиев:
Усещането е за принадлежност на един голям облак от свидетели на Евангелието през всичките тези повече от 100 години, откакто съществува църквата „Д-р Албърт Лонг”. Мисля, че това е един от най-кратките отговори, които бих могъл да дам.
Как да ценим традициите и в същото време да бъдем адекватни на съвремието, предвид факта, че промените се случват не с дни, а с часове?
П-р Илиев:
Църквата е съградена на Скалата Христос и нищо не би могло да ѝ надделее, нито дори съвремието с неговата припряност. Да, напълно сте прави, че светът иска постоянно да му бъдем адекватни, но не бива да забравяме, че докато светът постоянно се променя, Пресветата Троица – Отец, Син и Свети Дух, е все Същият – вчера, днес и завинаги. Ако имаме заветни взаимоотношения с такъв Бог, не бива да изпадаме в заблудата, че трябва да „прекроим” вярата си, за да е по мярка на света. Точно обратното, светът трябва да съобрази себе си с Бога.
Какво бихте посъветвали младите хора, които се колебаят да се посветят на проповядване или пастируване?
П-р Илиев:
Не съм сигурен дали трябва да съветвам някого да се посвещава на проповядване или пастируване, това не е станало по-лесно отпреди. Бих посъветвал колебаещите се да се посветят преди всичко на Бога и да са готови да ги постави там, където Той би искал.
Моля, споделете любим цитат или стих, който би насърчил нашите читатели?
П-р Илиев:
Псалми 34:19:
Много са неволите на праведния; но Господ го избавя от всички тях.
Благодаря Ви за това интервю! Нека Господ да благослови изобилно Вас и Вашите читатели!
