"Църквата и светът вървяха ръка за ръка и само Господ, който всичко знае, можеше ясно да ги разпознае", из Л. Максуел, "Родени -разпнати"
Краят на VII и началото на VI век преди Христа е период на драматичен избор за народа на Юдея. Царят, свещениците, политическият и стопански елит настояват юдеите да мобилизират всичките си сили и да се противопоставят на Вавилонската империя, която набира мощ. Вавилон принуждава Юдея да приеме васална зависимост, но след време политическият елит на страната я отхвърля на два пъти, при царете Йоаким и Седекия ( 4 Царе 24:1; 24:20). Това е открито предизвиквателство към изгряващата империя. Елитът на Юдея има на своя страна силен богословски аргумент: Ерусалим никога не е превземан в битка, храмът никога не е бил разрушаван. Само ако юдеите са достатъчно дръзки и единни да се противопоставят на Вавилон, успехът непременно ще бъде на тяхна страна. Та нима Юдея не си спомня предишната доминираща региона велика сила, Асирийската империя, победила всички околни народи? В дните на цар Езекия, обаче, Асирия посрамено се оттегля от Ерусалим, като понася огромни загуби (4 Царе 19:35-37).
От другата страна е пророк Еремия, още неколцина пророци (Еремия 26:20-24) и високопоставени членове на юдейското общество (Еремия 29:3; 36:10). Еремия проповядва, че Юдея не може да победи Вавилон (Еремия 27:6). Бог няма да повтори чудото срещу Асирийската империя. Пророкът настоява, че в случая Божието благословение ще се изрази в приемане зависимото положение от Вавилон и в изцеление на вътрешните рани, които са истинската причина за слабостта на Юдея (Еремия 27:11).
На пръв поглед ситуацията е ясна. Конфликтът е между патриотите и предателите. Между тези, които желаят да се борят и тези, които искат да се предадат. Между вярващите в собствената съдба и сила на юдейския народ и тези, които търсят някакво съществуване под покровителството на актуалната световна политическа сила. Каузата на царя, свещениците и елита изисква смелост, саможертва, единение и вяра в успеха (Еремия 28:1-4; 11). Каузата на Еремия и опозицията изисква отказ от националната гордост и дълбоко вглеждане навътре в себе си. Те се стремят да покажат как функционира юдейското общество и сърцето на всеки отделен член на това общество (Еремия 7:1-11). Царят призовава за борба, която вдъхновява. Еремия призовава за дълбока преоценка на начина, по който юдеите живеят, а това е объркващо.
Под повърхността нещата са съвсем различни. Изборът на царя и елита не се свежда до национален суверенитет срещу зависимост от световна империя, а е между две външни сили. Всички действия на царя се ръководят от съветите на Египет (Езекиил 17:15), от чието робство израилтяните са изведени някога. Царят превръща страната и народа си в пионка в борбата между две световни свръхсили. Както става ясно по-късно Юдея е пожертвана с лекота, когато обстоятелствата го налагат. Това, което пред юдейския народ е представяно като борба за независимост, всъщност е дълбока зависимост от Египет (Езекиил 17:1-9). Същият този Египет прекъсва реформите на праведния цар Йосия ( 4 Царе 23:29) и реално поставя цар Йоаким на престола в Ерусалим.
Всъщност зад патриотичната и привидно религиозна кауза на царете Йоаким и Седекия се крие поставянето на страната под външна зависимост. В същото време това поддържа нечестивия стил на управление, който лишава обикновените хора от техните права (Еремия 7:4-9). Националната гордост и претенциите за упованието в Бога на Израил се оказват добър параван за тази действителност и отстъплението от реформите на цар Йосия доказват това.
Тази древна история онагледява как често християнската вяра е инструмент за различни каузи и сили. Те не само нямат нищо общо с целите на Божия народ, но и в един продължителен период от време водят до преследване на всичко, характерно за християнската вяра. Искрено или не дотам християни се оказват въвлечени в пропагандиране на идеологии и политически дневен ред, дълбоко враждебен на Божието царство. Най-често това става по силата на обвързаността с неправителствени или политически организации, за които въпросните вярващи работят или постове в държавната администрация, които заемат. Във всяко работно място и общност, в които човек участва има усещане за ред и убеденост в каузата, която се отстоява. Никак не е трудно християнинът да ги възприеме безкритично, по линия на своята принадлежност. Излишно е да давам примери от миналото, когато християни са били употребени за явно отвратителни каузи. Нашето време не прави изключение и доминиращите идеологии и политически движения имат същата привлекателна сила за ума и сърцето.
Важно е да осъзнаем как функционира процесът, който облича в „християнски“ дрехи и обяснява с „християнска“ лексика действия, очевидно враждебни на Божието Царство. Такива могат да бъдат модерните теории за пола. Те са разглеждани единствено като социално измерение с убеждението, че човешкото добруване зависи от стриктното регулиране на всяка човешка дейност от страна на правителството. От другата страна е национализмът, зад който нерядко се крие стремежът страната ни да се завърне под доминацията на една велика сила, която в миналото тотално контролира Източна Европа. Последният е особено подвеждащ, защото привидно се противопоставя на различни форми на морален упадък, характерни за днешното време.
Историята на Юдея в навечерието на Вавилонския плен показва, колко важно за Божия народ е пророческото разпознаване. Божият Дух издига погледа над злободневните политически аргументи и дава прозрение в перспективата на дълбоката промяна, към която Бог ни призовава – както личностна, така и социална. Политическата доктрина на царете Йоаким и Седекия и юдейският елит от тяхното време манипулира, изтъквайки видимото на повърхността. Те си играят с емоциите и страстите на народа, които лесно успяват да манипулират. Проповедта на Еремия изисква духовна дълбочина, свято смирение и желание човек да поправи сърцето и делата си. Обвинението, че Еремия работи за Вавилон е прекалено очевидно и успява да потули всяка тревога, породена в душите на слушателите му.
В крайна сметка националистическата партия, която всъщност е проегипетска, печели. Юдеите се сражават изключително храбро и отчаяно. Те оказват изумителна съпротива срещу непреодолим съперник, защитавайки година и половина обсадения Ерусалим. Единственото, което липсва на храбрите защитници, е Божието благословение. Ерусалим и храмът са разрушени. От това мрачно време остават проповедите и пророчествата на пророк Еремия, ярък пример за духовна проницателност, трезвеност и утеха.
Юдейският народ не разпозна Божия глас.
Но вярвам, че „за нас Бог промисли нещо по-добро“. Предполага се, че Светият Дух е у всеки вярващ и той контролира решенията му. Обещал е да дава мъдрост, както за всекидневните трудности, така и за големите неща. Отговорността е лична и нашите решения определят свидетелството ни пред света около нас, който сам ще прецени дали сме Христови. Битката е ден за ден, както и устояването. Ключът е в покорството на Божия глас, а не в нашите човешки предпочитания.