През месец септември отбелязваме „Празникът на сътворението“, известен още като Ден на сътворението. Той се отбелязва ежегодно на 1 септември (или следващата неделя – тази година на 7 септември). Вкоренен в древната традиция на Православната църква и сега възприет от много деноминации, той чества Бог като Създател и ни призовава към вярно стопанисване на Неговия свят.
Това е повече от ден на хваление. Това е и време на покаяние за това как човечеството е навредило на земята и да принася молитва за нейното обновление. Самото сътворение е централно за нашата християнска изповед:
Отец – Всемогъщият Създател на небето и земята.
Синът – чрез когото са създадени всички неща.
Светият Дух – Дарителят на живота.
Тази година, когато световната църква отбелязва 1700 години от Никейското цредо, Денят на сътворението ни кани да свържем Символа на вярата с нашата екологична отговорност, основавайки грижата за света в самото евангелие.
Евангелските християни понякога се затрудняват да балансират провъзгласяването на смъртта и възкресението на Христос с грижата за творението. И все пак, както ни напомня Писанието (Исая 1:17; Яков 1:27), нашият призив за справедливост и стопанисване е неразделен от посланието на Евангелието.
На конференцията в Асизи (май 2025 г.), WEA разсъждава върху този баланс:
„Трябва да увеличим ангажимента си към грижата за творението, не от страх, а по-скоро от вяра, отговорност и любов към нашите ближни… Кризата на екологията е възможност – както евангелистична, така и екуменическа. Тя ни позволява да провъзгласяваме Христос, Който ще направи всички неща нови, като същевременно обединява християните от различните традиции в почитането на Създателя.“
„Нашите ближни, които нямат вечна и временна надежда чрез Исус, често са водени от страх да не загубят единствената си надежда – нашата планета земя.
За да им помогнем да видят, че Исус означава надежда и бъдеще отвъд гроба и замърсяването, онези, които изповядват името на Исус, трябва все по-видимо да се идентифицират с грижата за творението.
Кризата на екологията е възможност.
От една страна, това е евангелизаторска възможност, тъй като провъзгласяваме Христос, Който не само е създал света, който ние развалихме, но се завръща и завършва делото Си, изпълнявайки творението Си и дотогава давайки надежда и смелост да променим нещата в рамките на нашата отговорност и възможности по този въпрос.“
От друга страна, тук има и истински екуменически потенциал, тъй като разпознаването на Божието творение предоставя естествен начин за обединение, без да се разводнява собствената богословска идентичност.“
Световният евангелски алианс потвърждава, че грижата за сътворението винаги е била част от нашето призвание. Отбелязването на Празник – или дори Сезон – на Сътворението дава свидетелство за надежда на един страхлив свят, свидетелство, че Създателят и Изкупителят обновява всички неща.
Нека този Празник на Сътворението ни напомни да почитаме Създателя, да се грижим за Неговия свят и да живеем вярата си в надежда, любов и отговорност.
СЕА
