Вярвам, че трудностите често са предназначени да ни доведат до зрялост и да ни измъкнат от детските окови. Помислете за начина, по който реагират децата; в един момент се смеят, а в следващия крещят. Лесно се нараняват и плачат много. Въпреки всичко това, благочестивите родители обичат и утешават децата си през всички житейски преживявания.
По същия начин, като християни, понякога се цупим или избухваме в гневни изблици, когато се сблъскваме с трудни моменти. Казваме: „Добре, Боже, ако така ще се отнасяш с мен, ако продължаваш да допускаш лоши неща да се случват, тогава защо изобщо да Ти се моля?“
Въпреки това, нашият небесен Отец ни обича и утешава при всяка проява на гняв, в нашите бремена, нашите детски възходи и падения. Неговото голямо желание е сред изпитанията ни да започнем да осъзнаваме кои сме и какво притежаваме като Негови деца. Той знае, че когато сме блъскани от ветровете и вълните на емоциите си, често забравяме, че сме Негови деца и започваме да забравяме привилегиите си.
„А наследникът, докато е дете, не се различава по нищо от роб, макар че е господар на всички“ (Галатяни 4:1). Павел говори за римски обичай от онова време. Детето бивало осиновявано от богат човек и след това поверявано на настойник, докато навърши осем години. От осем до двадесет и пет години детето бивало поставено под властта на настойник. През всичките тези години детето оставало наследник на богатството, но на практика нямало никакъв контрол или власт над живота си.
Павел казва, че такова дете илюстрира онези, които са под закона. Законът е наставникът, който ни учи на Божиите заповеди. В крайна сметка идва време, когато нашето образование приключва и ние трябва да заемем местата си като наследници на Божиите богатства чрез Христовата благодат.
Много християни обаче все още живеят според добри дела и правила, без да разбират позицията си на Божии синове. „Така и ние, когато бяхме деца, бяхме роби на стихиите на света“ (Галатяни 4:3). Те все още служат на Бога като роби, обвързани от страх, вина и отчаяние, защото не са наясно със своето осиновяване.
Павел казва на такива вярващи: „Вие все още мислите детински, трудите се под робството на законите, които сами сте си установили. Не виждате, че сега сте господари на всичко, способни да участвате във всичко, което вашият Отец притежава. Той ви е осиновил, обикнал ви е и ви е дал в училище, за да ви подготви.“ Словото ни казва, че сме негови наследници и сънаследници с нашия по-голям брат, Исус Христос.
WORLD CHALLENGE
