Една малко позната история от Библията разкрива колко е чувствително Божието сърце относно тормоза спрямо чужденците.В 21 глава от 2 Книга на Царете се разказва за тежък глад, който връхлита Израел. Цар Давид разпознава, че това не е случайно събитие и се „допитва до Господа“. Господ отговаря, че гладът е „поради Саул и поради кръвожадния му дом, защото избива гаваонците“. Днес трудно можем да си представим колко изненадващо е прозвучало това.
Първо, от управлението на Саул до онзи момент минават десетилетия. Бог многократно благословя Израел през изминалите години за всевъзможни неща. И изведнъж – пристига сметка, за нещо извършено преди десетки години, при това извършено от цар от различна династия от настоящия.
Второ, нормално е да има негативно отношение към гавонците. Те са част от аморейския народ, едно от племената, които тормозят Израел в мналото и чиито царе Сион и Ог безпричинно нападат израилтяните, докато скитат в пустинята. Но гаваонците са аморейско племе, което успява да сключи мирен договор с Израел и са защитени според условията на този договор.
Е, цар Саул, стотици години след тези събития решава, че може да наруши договора и да тормози гаваонците. Интересен е мотивът, с който авторът на текста описва тези действия на Саул – „а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие“.
Саул просто вярва, че така прави добро на народа си. Защо трябва някакви гаваонци да се мотаят там? Защо трябва да ползват земя, която може да обработват израилтяните? Защо трябва техните надничари да подбиват цената на еврейските работници? Защо трябва техните занаятчии да конкурират еврейските изделия?
И така, следващото изненадващо нещо е, че изглежда Бог няма нищо против да бъдат тормозени гаваонците. Защото когато Саул започва кампанията си срещу тях, Бог не се намесва. Но ето, оказва се, че Бог не се намесва, защото тогава управлението и народът не са склонни да чуят позицията на Бога. Когато дойде цар, който истински се съобразява с Божието отношение, а не е просто националист, пълен с „ревност за израилтяните“, Бог показва ясно своята позиция.
Бог мрази тормоза над чужденците. Бог мрази концентрационните лагери. Бог мрази нахлуването на въоръжени с оръжие и белезници отряди от цивилни мъже по ресторанти, автомобилни заводи, фабрики и селскостопански ферми и ловуването на хора. Бог мрази разделянето на семейства.
Бог мрази връщането на хора в страни, където са преследвани от властта. Бог мрази етикирането на групи хора като престъпници и психично болни, когато очевидно огромната част от тях са съзидателни работници и братя по вяра. И концентрационният лагер, охраняван от алигатори, прилича повече на забавленията на откачения император Нерон, отколкото на християнска нация.
Бог е гневен, когато Саул тормози гаваонците, но сякаш мълчи. Някога, когато християнският народ дойде на себе си и е способен да чуе какво мисли Бог, Бог ще ни го каже. Всъщност Бог ясно казва какво мисли за тези неща – и по времето на Саул, и днес.
Изход 23:9:
И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.
